Ордовик

Ордовик преди 488.3–443.7 милиона години ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
Средно атмосферно съдържание на O2 през периода	ca. 13.5 Vol % (68 % от съвр. ниво)
Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода	ca. 4200 ppm (15 пъти прединдустриалното ниво)
Средната температура на повърхността през периода	ca. 16 °C (2 °C над съвр. ниво)
Морско равнище (над съвременното)	180 m; покачва се до 220 m през сандбий и пада рязко до 140 m в края-ордовикско заледяване

Еон	Ера Продължителност	Период	Начало в млн. г.
Фанерозой
	Неозой 65,5 млн. г.	Кватернер	2,588
		Неоген	23,03
		Палеоген	65,5
	Мезозой 185,5 млн. г.	Креда	145,5
		Юра	199,6
		Триас	251
	Палеозой 291 млн. г.	Перм	299
		Карбон	359,2
		Девон	416
		Силур	443,7
		Ордовик	488,3
		Камбрий	542
Протерозой
	Неопротерозой 458 млн. г.	Едиакарий	630
		Криоген	850
		Тоний	1 000
	Мезопротерозой 600 млн. г.	Стений	1 200
		Ектасий	1 400
		Калимий	1 600
	Палеопротерозой 900 млн. г.	Статерий	1 800
		Орозирий	2 050
		Рясий	2 300
		Сидерий	2 500
Архай	Неоархай 300 млн. г.		2 800
	Мезоархай 400 млн. г.		3 200
	Палеоархай 400 млн. г.		3 600
	Еоархай		4 000
Хадей			4 540

Ордовик (на латински: Ordovicium) e вторият по ред геоложки период от палеозойската ера, чието начало е преди 488,3 ± 1,7 милиона години, продължава около 44,6 милиона години и завършва преди 443,7 ± 1,5 милиона години (МКС, 2004, карта). Периодът започва непосредствено след края на камбрий и е следван от силур.

Историческа справка

Името ордовик е заимствано от келтското племе ордовики и е дадено от английския геолог Чарлз Лепуърт (1842 – 1920) през 1879 година. Разграничаването на периода ордовик е било компромисно решение между последователите на Адам Седжуик и Родерик Мърчисън, които са описвали едни и същи скали, но са ги поставяли в два отделни геоложки периода – камбрий и силур. Именно Чарлз Лепуърт осъзнава, че фосилната фауна в дискутираните пластове не принадлежи на нито един от предишните или следващи геоложки периоди, затова е било необходимо въвеждането на нова единица. Докато възприемането на отделен геоложки период е било доста трудно във Великобритания, учените от други части на света бързо започват да се възползват от това деление.

Изследването на периода е свързано с имената на множество геолози: английски – Чарлз Лепуърт, Родерик Мърчисън, Х. Б. Уитингтън, А. Уилямс; руски – Фьодор Шмид, В. В. Лимански, Валериан Вебер (1871 – 1940), Борис Соколов (1914 – 2013), Т. Н. алихов, О. И. Никифоров, Александър Обут (1911 – 1988), Р. М. Мянил, А. К. Римосокс; чешки – Йоахим Баранд (1799 – 1883), В. Гавличек; американски – Джеймс Хол (1811 – 1898), Г. А. Купър, М. Кей; шведски – В. Яанус; японски – Т. Кобаяси и други учени. Периодът ордовик е окончателно одобрен през 1960 година, когато е официално признат от 21-вата сесия на Международния геоложки конгрес.

Периодизация

Период	Серия	Етаж	млн. години
Силур	Ландъврий	Руданий	младши
Ордовик	Горен ордовик	Хирнантий	445,2 – 443,4
		Катий	453 – 445,2
		Сандбий	458,4 – 453
	Среден ордовик	Дариуилий	467,3 – 458,4
		Дапингий	470 – 467,3
	Долен ордовик	Флоий	477,7 – 470
		Тремадокий	485,4 – 477,7
Камбрий	Фуронгий	Пейбий	старши

Обща характеристика

Седиментите на ордовишкият период са открити във всички континенти с изключение на Антарктида. Те участват в строежа на чехлите на повечето от платформите и широко са разпространени в нагънатите структури. На места по границата между камбрия и ордовика се установяват прекъсвания в натрупването на седименти, обусловени от кратковременни морски регресии. Максималното разширение на морските пространства – трансгресии върху платформите – протича през средния ордовик. След това отново настъпва етап на регресии. В относително плитководните епиконтинентални морета, покриващи през периода значителни площи от платформите в Северното полукълбо, се натрупват предимно маломощни (средно до 500 m) варовикови, и в по-малка степен пясъчно-глинести наслаги. В преходните области между платформите и геосинклиналите (в миогеосинклиналните области на Апалачите, Урал и др.) мощността на наслагите нараства (на места до 3000 m), като заедно с варовиковите широко разпространение имат кластичните наслаги. Във вътрешните части на геосинклиналните пояси (евгеосинклиналните зони Магог и Фрейзър в Северна Америка, каледонидите във Великобритания и Казахстан и др.) мощността на ордовишките наслаги достига до 10 000 m. В тези зони са съществували многочислени вулкани и заедно с кластичните наслаги са се натрупали мощни пластове от лави и туфи, а също и силициеви скали. Тук са разпространени както плитководни, така и дълбоководни наслаги. В резултат от проявлението на таконската фаза на тектонски движения в каледонските геосинклинали към края на ордовика са се формирали нагънати структури и са възникнали планински съоръжения. Много учени считат, че през палеозойската ера, в т.ч. и през ордовика, континентите Северна и Южна Америка са били сближени с Европа и Африка, а Австралия се е придвижила към Африка и южната част на Азия. Един от полюсите, най-вероятно, е бил разположен в северния сектор на Тихия океан, а втория в Северна Африка или в съседни райони на Атлантическия океан.

Органичен свят

Флора

През ордовика, както и през камбрия, господствали бактериите. Продължават своето развитие синьозелените водорасли, а своя разцвет достигат варовиковите зелени и червени водорасли, обитаващи топлите морета на дълбочина до 50 m. За съществуването на сухоземна растителност свидетелстват остатъците от спори и редки находки от отпечатъци от стъбла, вероятно, принадлежали на първите примитивни сухоземни растения.

Фауна

Животинският свят през ордовика е обитавал само топлите морета и океани, а също и някои пресноводни и засолени вътрешни басейни. Съществували са представители на почти всички типове и повечето от класовете морски безгръбначни. Тогава са се появили безчелюстните рибообразни – първите гръбначни. Във водите на океаните и моретата обитавали планктонни радиоларии и фораминифери. Своя разцвет преживяват граптолитите. По дъното на моретата, в крайбрежните зони и в плитчините живеят многочислени и разнообразни трилобити, брахиоподи, иглокожи, ектопрокти, морски гъби, миди, коремоноги и главоноги мекотели. В топлите морето обитават корали и други ивически коремоноги. С ордовика завършва големия етап от развитието на древния палеозойски органичен свят. В началото на силура измират множество семейства на граптолити, брахиоподи, корали, главоноги мекотели и трилобити, а също и редица своеобразни групи от иглокожи, характерни само за ордовишкия период.

Биогеографско райониране

В зависимост от особеностите на разпространението на различни групи на органичния свят през ордовика се обособяват два биогеографски пояса. Първият от тях обединява Северна Америка заедно с Канадския Арктичен архипелаг, Гренландия, Шотландия, Скандинавия и Прибалтика, Урал, почти цялата част на Азиатската част на Русия и части от Китай. Този пояс обхващал ордовишките приекваториални области и се отличавал с горещ и влажен климат и голямо разнообразие на органичния свят. Вътре в пояса се обособяват редица палеобиогеографски области – Прибалтийска, Казахстанска, Сибирска, Колимска и др. Вторият пояс обединявал ордовишките приполярни области с хладен климат. Той обхващал Южна Европа, Африка, Южна Азия и вероятно Австралия и Южна Америка. Органичният свят в този пояс се отличавал със своя беден органичен свят. В Африка, южните части на Европа и в Южна Америка в пределите на този пояс са открити признаци за ордовишко заледяване.

Полезни изкопаеми

В платформените ордовишки наслаги са открити битуминозни шисти (Естония, Европейска Русия) и фосфорити (Казахстан). Към геосинклиналните вулканогенно-силициеви наслаги са привързани малки находища на железни и манганови руди в Северна Америка, Западна Европа, Казахстан, Китай и др. С ордовишките интрузии в Казахстан са свързани находищата на злато и други метали. В Северна Америка в ордовишните наслоявания са известни находища на нефт.