Фьодор Шмид

Фьодор Шмид
Friedrich Karl Schmidt
	Фьодор Шмид Friedrich Karl Schmidt
руски ботаник, геолог, палеонтолог от немски произход
Роден	15 януари 1832 г. (стар стил) Кайема, Лифляндска губерния, Руска империя
Починал	8 ноември 1908 г. (стар стил) (76 г.) Санкт Петербург, Русия
Националност	Русия
Учил в	Дорпатски университет
Работил	заместник-директор на ботаническата градина в Дерпт
Научна дейност
Област	геология, ботаника, палеонтолог
Работил в	Дорпатски университет; Руска академия на науките
	Фьодор Шмид в Общомедия

Фьодор Богданович Шмид (Фридрих Карл Шмид) (на руски: Фёдор Богданович Шмидт; на немски: Friedrich Karl Schmidt) е руски ботаник, геолог, палеонтолог от немски произход.

Произход и години на учение (1832 – 1859)

Роден е на 15 януари 1832 година (стар стил) в имението Кайема, Лифляндска губерния, Руска империя (днес в Естония), в немско семейство. През 1852 г. завършва Университета в Дерпт (днес Тартуски университет). Първоначално се занимава с ботаника и през 1855 г. защитава магистратура по тази наука, но впоследствие се посвещава на геологията и палеонтологията. Става най-добрия специалист по изучаването на силурския геоложки период в Прибалтийския район. От 1856 до 1859 г. е заместник-директор на ботаническата градина в Дерпт.

Експедиционна дейност (1859 – 1866)

През 1859 г., вече известен със своите научни трудове, е поканен от Руското географско дружество да вземе участие в качеството си на геолог и ботаник в Амурско-Сахалинската експедиция (1859 – 1862). Освен него в експедицията влизат топографът Герасим Василиевич Шебунин и ботаникът Пьотър Петрович Глен.

През юли 1859 г. извършва геоложки изследвания в източното Задбайкалие. От средата на август до края на септември се спуска по реките Шилка и Амур до устието на Усури и извършва геоложки изследвания покрой теченията на реките. През пролетта на 1860 изследва долното течение на Амур, в т.ч. езерата Кизи, Кади, Орел и др. През лятото и есента на 1860, заедно с Шебунини, изследва и картира западното крайбрежие на Сахалин на протежение около 700 км. През 1861 г. изследва геологията на река Суйфун (245 км), вливаща се в Амурския залив на Японско море. От нея се прехвърля към езерото Ханка и по река Усури се спуска до Хабаровск, където зимува. През май 1862, отново заедно с Шебунин, изследва река Амгун (ляв приток на Амур) от устието ѝ, до устието на левия ѝ приток река Немилен (около 300 км). Изкачва се по река Керби (десен приток на Немилен), пресича хребета Дусе-Алин (2326 м) и изследва цялото течение на река Бурея (623 км, ляв приток на Амур).

В резултат на неговите изследвания е намерена изкопаема юрска флора в Амурска област и са открити кредни и третични наслагвания на остров Сахалин. Изучава флората на острова, прави му първото растително и геоложко описание и в резултат на своите изследвания предлага разделянето му на две физикогеографски и растителни области. Съставя първата геоложка карта на крайбрежието на залива Петър Велики.

За работата си в Далечния Изток Шмид е награден от Руското географско дружество със златен медал.

През 1866 г. е отправен от Руската академия на науките да изследва вътрешните части на Гиданския полуостров и долното течение на Енисей, където открива труп на мамут.

Научна кариера и последни години (1867 – 1908)

През 1872 г. става професор, а през 1874 – академик в Руската академия на науките. Продължава работата по изучаването на силурската система и изследването на ледниковите образувания в Прибалтийския край. Описва и систематизира доставените от руски научни експедиции колекции от минерали и растения.

От 1873 до 1900 г. е директор на Минераложкия музей към Академията на науките.

Умира на 8 ноември 1908 година (стар стил) в Санкт Петербург на 76-годишна възраст.

Памет

Неговото име носят:

вид бреза (Betula schmidtii);
връх Фридрихфеллет (78°05′ с. ш. 18°12′ и. д. / 78.083333° с. ш. 18.2° и. д.78.083333, 18.2, 440 м), в югоизточната част на остров Западен Шпицберген, архипелаг Шпицберген;
връх Шмид, в района на град Норилск, Красноярски край;
връх Шмидбергет (78°03′ с. ш. 18°06′ и. д. / 78.05° с. ш. 18.1° и. д.78.05, 18.1, 550 м), в югоизточната част на остров Западен Шпицберген, архипелаг Шпицберген;
вулкан Шмид (56°42′ с. ш. 159°39′ и. д. / 56.7° с. ш. 159.65° и. д.56.7, 159.65, 2020 м), на п-ов Камчатка;
възвишение Шмид (76°05′ с. ш. 138°54′ и. д. / 76.083333° с. ш. 138.9° и. д.76.083333, 138.9, 102 м), в северната част на остров Котелни, Новосибирски о-ви;
нос Шмид (76°01′ с. ш. 97°24′ и. д. / 76.016667° с. ш. 97.4° и. д.76.016667, 97.4), на западния бряг на п-ов Таймир;
п-ов Шмид (54°08′ с. ш. 142°44′ и. д. / 54.133333° с. ш. 142.733333° и. д.54.133333, 142.733333), в най-северната част на остров Сахалин.

Съчинения

„Untersuchungen über d. silurische Formation von Estland“, Nord Livland u. Oesel, 1858.
„Wissenschaftliche Resultate d. Mamuth-Expedition an den unterem Enisej“ // Труды Сибирской экспедиции, 1865 – 1874 (ботаническая, зоологическая, геологическая часть, палеонтология и исторические отчёты).
Шмидт Ф. Б. и Глен П. П. „Труды сибирской экспедиции Императорского русского географического общества. Физический отдел“. Т. 1. Исторические отчёты. СПб. 1868.
„Окаменелости меловой формации с острова Сахалина“ // Труды сибирской экспедиции Императорского русского географического общества. Физический отдел. Т. 3. вып. 1. СПб. 1873.
„Ботаническая часть“ // Труды сибирской экспедиции Императорского русского географического общества. Физический отдел. Т. 2. СПб. 1874.
„Miscellanea silurica. Revision der ostbaltischen silurischen Trilobiten“, 1881 – 1902. Ревизия силурийских трилобитов Прибалтики, 1881 – 1907 (описаны 250 видов трилобитов и дана схема расчленения силурийских отложений).

Източници

Аветисов, Г. П., Шмидт, Федор (Фридрих) Богданович (Готлибович), Имена на карте Арктики
Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86, Т. 4: Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 122 – 123.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шмидт, Фёдор Богданович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.