Списък на държавите с движение на автомобилите в лявата лента
Дясна лента
Дясна лента, в миналото – лява лента
Лява лента
Лява лента, в миналото – дясна лента
Дясна лента, в миналото – различни ленти в различните области
Броят на държавите с движение на превозните средства в лявата лента е 59, а общо със зависимите територии – 76. Голяма част от тях са принадлежали към Британската империя или са членове на Общността на нациите или са задгранични териотории на Обединеното кралство и Австралия и посоката на движение е повлияна от Англия. При други лявото движение е по практически съображения – например съседството с държави с ляво движение и по-евтините за внос автомобили с десен волан. Такъв е случаят и с последната страна, приела лявото движение – тихоокеанската държава Самоа, като това се случва в шест часа сутринта местно време на 7 септември 2009 г.[1]
С наклонен шрифт са отбелязани държавите и териториите, в които в миналото движението се е осъществявало в лявата лента.
Азия
[редактиране | редактиране на кода]
Бангладеш
Бруней
Бутан
Източен Тимор
Индия
Индонезия
Макао
Малайзия
Малдиви
Непал
Пакистан
Сингапур
Тайланд
Хонконг
Шри Ланка
Япония[2]
Афганистан (до 1950-те години)
Йемен (само в контролираните от Великобритания колония и протекторати; до 1 януари 1977 г.)
Китай (до 1 януари 1946 г., с изключение на Гуандун, Кунмин и Шанхай; от 13 юли 1946 г. – дясно движение навсякъде)
Мианмар (до 1970 г.)
Северна Корея (до края на Втората световна война)
Филипини (до 10 март 1945 г.)
Южна Корея (до 1 април 1946 г.)
Африка
[редактиране | редактиране на кода]
Ботсвана
Замбия
Зимбабве
Кения
Лесото
Мавриций
Малави
Мозамбик
Намибия (от 1915 г.)
Свазиленд
Света Елена
Сейшелски острови
Танзания
Уганда
Южна Африка
Ангола (до 1928 г.)
Британска Сомалия (до 1960 г.)
Британски Камерун (от 1924 до 1961 г.)
Британско Того и град Ломе (съответно от август 1914 до 4 април 1974 г. и от август 1914 до 1 октомври 1920 г.)[3]
Гамбия (до 30 септември 1965 г.)
Гана (до 3 август 1974 г.)[4]
Гвинея-Бисау (до 31 май 1928 г.)
Еритрея (до 7 юни 1964 г.)[5]
Етиопия (до 7 юни 1964 г.)
Кабо Верде (до 1 юни 1928 г.)
Нигерия (до 1 април 1972 г.)
Сиера Леоне (до 28 февруари 1971 г.)
Судан (до август 1973 г.)
.svg){kind=small}
Европа
[редактиране | редактиране на кода]
Гърнси[6]
Джърси[6]
Ирландия
Кипър
Малта
Обединено кралство (Англия, Северна Ирландия. Уелс, Шотландия)[7]
Остров Ман
Австрия (Виена: от 12 юли 1882 г. до 19 септември 1938 г.; Форарлберг: 1910 – 1921 г.; Каринтия: 1910 – 15 юни 1935; Тирол (без Източен Тирол): 1910 – 2 април 1930 г.; Източен Тирол: 1910 – 15 юни 1935; останалата част: 1915 – 1 юли/19 септември 1938 г.)
Австро-Унгария (до разпадането през 1918 г.)[8]
Гибралтар (до 16 юни 1929 г.)
Дания (в Копенхаген до 1758 г., в останалата част до 1793 г.)
Исландия (до 26 май 1968 г.)
Испания (до 1 юни 1928 г.)
Италия (от 1866 до 1910 г. поетапна промяна от ляво към дясно движение в провинциалните райони; до 20 октомври 1924 г. ляво движение в големите градове)[9]
Люксембург (до 1930-те години)
Полша (само в областта Галиция до около 1924 г.)[10]
Португалия (до октомври 1924 г.)
Унгария (в радиус от 30 км от Будапеща: до 9 ноември 1941 г.; в останалата част: до 6 юли 1941 г.)
Финландия (до 8 юни 1858 г.)
Франция (до 1789 г.)[11]
Чехословакия (до 1 май 1939 г.)[12]
Швеция (до 3 септември 1967 г.)
Югославия (част; до 1920-те години)
Океания
[редактиране | редактиране на кода]
Австралия
Кирибати
Кокосови острови
Острови Кук
Науру
Ниуе
Нова Зеландия
Норфолк
Папуа Нова Гвинея
Питкерн
Остров Рождество
Самоа (от 7 септември 2009 г.)
Соломонови острови- Токелау
Тонга
Тувалу
Фиджи
Северна и Централна Америка
[редактиране | редактиране на кода]
Американски Вирджински острови[13]
Ангуила
Антигуа и Барбуда
Барбадос
Бахамски острови
Британски Вирджински острови
Доминика
Гренада
Кайманови острови
Монсерат
Сейнт Винсент и Гренадини
Сейнт Китс и Невис
Сейнт Лусия
Тринидад и Тобаго
Търкс и Кайкос
Ямайка
Канада (Британска Колумбия до 15 юли 1920/1 януари 1922 г.[14]; Ню Брънзуик до 1 декември 1922; Нова Скотия до 1923 г.; Остров Принц Едуард до 1 май 1924 г.; Нюфаундленд и Лабрадор до 2 януари 1947 г.)
Южна Америка
[редактиране | редактиране на кода]
Гвиана
Суринам
Фолкландски острови[15]
Аржентина (до 10 юни 1945 г.)
Панама (до 15 април 1943 г.)
Парагвай (до 1945 г.)
Уругвай (до 2 септември 1943 г.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Самоа въведе движение на автомобилите в лявата пътна лента“, в-к Дневник, 08.09.2009
- ↑ Префектура Окинава е под американско управление в периода 1945 – 1972 г., като тогава там важи правилото за дясно движение.
- ↑ От 1957 г. Британско Того става част от новосформираната държава Гана
- ↑ Включително и британската колония Златен бряг, която се обединява с Британско Того, за да се сформира Гана.
- ↑ По това време Еритрея е част от Етиопия.
- ↑ а б С изключение на периода на германската окупация 1941 – 1945 г.
- ↑ Изключение прави улица „Савой Корт“ в Лондон, където са възприети правилата за дясно движение.
- ↑ Държавите и териториите, образувани вследствие на разпадането, сменят посоката на движение по различно време.
- ↑ Изключение правят някои специални места в градовете, като например мостът Понте Палатино в Рим, където движението е ляво.
- ↑ Галиция е провинция в Австро-Унгария, чиято територия след разпадането на Австро-Унгария е поделена между Полша и Украйна.
- ↑ Изключение прави само улица „Женерал Лемоние“ в Париж, където движението е ляво.
- ↑ В Бохемия и Моравия след германската окупация промяната към дясно движение става в периода 15 март – 17 март 1939, в Прага – на 26 март 1939 г.
- ↑ Единствената територия на САЩ с ляво движение.
- ↑ През 1920 г. е променена посоката на движение във вътрешността на провинцията, а през 1922 г. – по крайбрежието.
- ↑ С изключение на аржентинската окупация от април до юни 1982 г.