Спиро Олчев
| Спиро Олчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
25 декември 1870 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Христо Олчев |
| Съпруга | Анета Олчева |
| Спиро Олчев в Общомедия | |
Спиро Иванов Олчев е български книжар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Олчев е роден на 25 декември 1870 година в Дърмени, Ресенско, в Османската империя, днес в Северна Македония.[2] Брат му Христо Олчев е известен книжар в София.[3] Завършва IV гимназиален клас в София.[2]
Присъединява се към ВМОРО и през септември 1902 година влиза в четата на Славейко Арсов в Ресенско, като четник.[4] По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на Дърменската чета,[2][4] с която се сражава на 27 юли при нападението на град Ресен, на 5 август при село Ехла, на 14 август при Покървеник и 15 септември при остров Град, Ресенско.[4]
Изтегля се към Гърция, където е арестуван от гръцките власти.[2][4] Лежи в затворите в Каламбака, Трикала, Волос, остров Халки, Пирея и Атина. От побоища осакатява с левия си крак.[4]
Успява да стигне в София и през септември 1904 година събира чета от 32 души и отново заминава за Македония. При преминаването на Вардара при село Гявато четата води сражение, в което загива куриерът ѝ.[4] Олчев пристига в Ресенско в края на януари 1905 година.[2] В края на март 1905 година се сражава с османски части при калето на село Габреш, Костурско, а на Великден при Неред, Леринско.[4]
След Младотурската революция в 1908 година се легализира и открива българска книжарница в Битоля, която съществува до окупацията на Битоля от сръбските части в 1912 година.[2]
Олчев емигрира в Свободна България и се установява в София. На 16 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Женен е за българската учителка и революционерка Анета Олчева.
Спиро Олчев умира на 23 април 1954 година в София.[2][5] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“,[6] а негови спомени – в Българския исторически архив (ф. 525, ДПЕ).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 60.
- ↑ а б в г д е ж з Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 121.
- ↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.62., архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170, посетен на 8 декември 2013
- ↑ а б в г д е ж з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 61.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 335.
- ↑ ДАА, Фонд № 892К, оп.1
