Голем град
| Голем град Голем Град | |
 общ изглед към острова | |
 | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Адм. единица | Ресен |
| Акватория | Преспанско езеро |
| Площ | 0,2 km² |
| Най-висока точка | 900 m н.в. |
  Местоположение в Северна Македония | |
| Голем град в Общомедия | |
Голем град, Град, Змийски остров или Свети Петър (на македонска литературна норма: Голем Град, Град, Змиски Остров, Свети Петар) е остров в Преспанското езеро, Северна Македония, единственият естествен езерен остров в страната. Съседният остров в езерото Мал град е на албанска територия.[1][2]
Природа
[редактиране | редактиране на кода]Островът е отдалечен от най-близкото населено място село Конско на 2,5 km югоизточно по вода. От брега е отдалечен на 1 km.[2] Островът има овална форма с размери 680 х 440 m (около 20 ha). Представлява скална плоча с вертикални стени, заравнена на върха, издигаща се на 15-50 m над повърхността на езерото. Само на две места, в северозападния и югоизточния край, има малки плажове и пукнатини в скалите, където можете да се акостира с лодка и да се изкачи върха на острова. Островът се намира встрани от пътя, скрит в езерото, така че е идеално подходящ да служи като бягство на хората от брега.[3]
Обявен е за строг природен резерват заради специфичните му геоморфоложки характеристики, характерната флора и фауна и поради археологическите находки на него. Островът днес не е населен, но е богат на ендемични видове растения, редки птици.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В миналото островът е бил укрепен. Около двете пристанища има каменни стени без мазилка с ширина 1,5-2 m, защитаващи подхода към вътрешността на острова. В южната част стена огражда вътрешен пръстен с обем 2 ha. До него е укрепено главното пристанище на югоизточния бряг и кула недалеч на север от него. През Елинистичните времена вероятно е издигната първата стена, която е възстановена през Късната античност. Тогава са построени и две раннохристиянски църкви - базилика I и базилика II, около които са били погребвани мъртвите били погребвани около тях. Намерени са монети от края[3] на IV - VI век и богати сребърни накити в гробовете от VI век.[4]
Няколко гроба произхождат от Ранното средновековие - № 48 е датиран с чифт златни обеци в VІІ век, а № 63 с желязна обица с 5 звена в края на VII или VIII век. Те са от византийско-южноиталиански произход. Гробните структури показват автохтонно предславянско население, което е успяло да оцелее след славянското преселване. От това време произхожда и откритата в този район монета на Константин IV (668-685). Славянските гробове, разкопани на острова, според бижутата, открити в тях, датират от X век и по-късно.[4]
През Късното средновековие - XIII - XIV век островът е служил като мистично място за монаси. В северозападната част в XIV век е построена църквата „Свети Петър“, чиято живопис е частично запазена и днес. Старата кула на югоизточното пристанище по това време е била зазидана в малка гробна църква. При разкопките са открити останки от стенопис в олтара и гроб с няколко скелета в нартекса. Венецианска монета, намерена на пода на църквата, датира от 14 век. Гробовете, разкрити край църквата „Свети Димитър“ в централната част на острова, са датирана чрез находките по същото време.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Покрај Голем Град, во Македонија има уште десетици други острови! // Игео Портал, 14.01.2012. Посетен на 19 декември 2019 г.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 278.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 280.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 281.
