Спас Спасов (полковник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Спас Спасов.
Спас Спасов | |
български офицер, полковник | |
Звание | Полковник |
---|---|
Години на служба | 1917 – 1946 |
Род войски | Пехота |
Командвания | 4-та пехотна дивизия |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Награди | „Свети Александър“ Военен орден „За храброст“ |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | неизв.
|
Спас Иванов Спасов е български офицер, полковник от артилерията, командир на взвод от 2-ро конно артилерийско отделение през Първата световна война (1915 – 1918), началник на Прилепския гарнизон и командир на 4-та пехотна преславска дивизия (1944 – 1945) през Втората световна война (1941 – 1945).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Спас Спасов е роден на 1 април 1896 г. в с. Дълбок дол, Троянско. На 1 август 1917 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в 35-и Нишки боен випуск, произведен е в чин подпоручик от артилерията и назначен за командир на взвод от 2-ро конно артилерийско отделение с който взема участие в Първата световна война (1915 – 1918). Съгласно заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната „за отличия и заслуги през третия период на войната“ е награден с орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата.[1]
След войната на 30 юни 1919 г. е произведен в чин поручик. Служи последователно в 25-и артилерийски полк, 23-ти артилерийски полк, 5-и артилерийски полк, 2-ри конен артилерийски полк и 5-и артилерийски полк. През 1926 година е произведен в чин капитан.
През 1927 г. капитан Спасов е назначен на служба в Шуменския укрепен пункт, в началото на 1928 г. е назначен за командир на батарея от 3-ти армейски артилерийски полк[2], от 1931 г. е командир на учебна батарея във Военното училище[3] и от 1933 г. е командир на батарея от Школата за запасни офицери[4]. На 6 май 1935 г. е произведен в чин майор и от същата година служи като командир на отделение от 1-ви дивизионен артилерийски полк[5], като по-късно същата година е назначен за командир на дивизион от 9-и конен полк[6], а от следващата година е командир на отделение от 1-ви дивизионен артилерийски полк[7]. На 6 май 1939 г. е произведен в чин подполковник.
По време на Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Спас Спасов е приведен от Русенския гарнизон в Прилепския гарнизон, като като началник на гарнизон и назначен на служба в 15-и дивизионен артилерийски полк. След събитията в Прилепския гарнизон на 11 октомври 1941 г., през 1942 г. е върнат в Русе на служба в 1-ви дивизионен артилерийски полк. На 3 октомври 1942 г. е произведен в чин полковник, а на 14 септември 1944 г. е назначен за командир на 4-та пехотна преславска дивизия с която взема участие в Нишката операция.[8] След войната през 1945 г. е назначен за началник на артилерийския отдел от Щаба на войската и на 11 юли 1946 г. е уволнен от служба.[8]
Награден е с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас и Орден „Св. Александър“ III степен с мечове в средата.[8]
Полковник Спасов е обект на биографичната книга за полковник Димитър Младенов „Кажи кога да умра“ на писателя Христо Троански, в която Троански твърди, че именно заради събитията на 11 октомври 1941 г. и действията си, полковник Спасов е уволнен от служба началник на Прилепския гарнизон и върнат в старите предели на Царство България.[9]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Полковник Спас Спасов е женен има 2 деца.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1 август 1917)
- Поручик (30 юни 1919)
- Капитан (1926)
- Майор (6 май 1935)
- Подполковник (6 май 1939)
- Полковник (3 октомври 1942)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата (1921)
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас
- Орден „Св. Александър“ III степен с мечове в средата
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 50 – 51
- ↑ Министерска заповед № 14б от 1928 година
- ↑ Министерска заповед № 184 от 1931 година
- ↑ Министерска заповед № 198 от 1933 година
- ↑ Министерска заповед № 98 от 1935 година
- ↑ Министерска заповед № 341 от 1935 година
- ↑ Министерска заповед № 171 от 1936 година
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1. с. 131.
- ↑ Троански, Христо. Кажи кога да умра. София, Работилница за книжнина – Васил Станилов, 2007. ISBN 978-954-8248-59-4. с. 65 – 66.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 227.
- Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1. с. 131.