Социология на правото

Социологията на правото, често описвана като поддисциплина на социологията, е интердисциплинарен подход в рамките на правните изследвания ^[1], който изучава функционирането и взаимодействието на правните институти с другите социални институции, както и генезиса, динамиката и структурата на правните норми и тяхната социална обусловеност и роля в обществото.

Социологията на правото е тясно свързана с криминологията, социалното инженерство и юридическата антропология.

История на социологията на правото

Понятието с концепцията за „социологията на правото“ е разработена за първи път от Дионисио Анцилоти през 1892 г., а през 1913 г. излиза труда „Основи на социологията на правото“ на австриеца Ойген Ерлих. Бъдещето си развитие социологията на правото получава вследствие от разработките на Макс Вебер, Емил Дюркем и Леон Дюги. В частност, Макс Вебер и Емил Дюркем изследват въздействието на законите върху обществените отношения.

Френският юрист Леон Дюги разглежда правото, като един от аспектите на социалната солидарност.

След Втората световна война са проведени голям брой емпирични изследвания на правото. В допълнение към концепцията за социологията на правото, правният институт се превръща във важна част от социологическите теории на Толкот Парсънс и Никлас Луман.

В края на ХХ век, благодарение на разработките на Юрген Хабермас и Мишел Фуко, социологията на правото започва тясно да си взаимодейства със социалната философия.

Предмет на социологията на правото

Предметът на социологията на правото и предмета на философията на правото често са в контакт, но подходите им към изучаването на разните правоотношения са много различни. Правната наука се интересува предимно от правната регулация и регламентация на обществените отношения, а интересът на социологията е насочен към социалните функции на тези отношения.

Правото, когато една от социалните норми, изпълнява важна обществена роля, чрез въвеждането на правните норми в общественото съзнание, като тяхното спазване е гарантирано с принудителната сила на държавната власт. Като един от факторите социално обуславящ правото е нормотворчеството. Законодателната дейност е силно засегната и/или повлияна от икономически, политически, национални, социалнопсихологически и социокултурни фактори. Тези фактори, лобирайки и конкурирайки се, формират и правната система на страната.

В допълнение към изследванията на законодателния процес, социологията на правото изучава социалните аспекти от прилагането на закона и по-специално извършва проучвания за резултатите от прилагането на закона в практиката с цел да се определи неговата ефективност в частност, и социалната функция на правото като цяло.

Източници

↑ За различни дефиниции на социология на правото виж: Ehrlich 1936 (orig 1912); Timasheff 1939; Pound 1943; Selznik 1965, Aubert 1969 and 1980, Black 1972, Stjernquist 1983, Hydén 1986, Tomasic 1987, Cotterrell 1992, Banakar 2003 and 2011; Mathiesen 2005, Nelken 200

((ru)) общественным%20наукам/Социология%20права./ Социология на правото^{[неработеща препратка]}

Литература

Aubert, Vilhelm, et al. (1952) En lov i søkelyset (A Law In the Searchlight), (Oslo, Akademisk forlag).
Aubert, Vilhelm, ed, (1969) Sociology of Law (London, Penguin).
Aubert, Vilhelm (1994) Continuity and Development in Law and Society (Oslo, Norwegian University Press).
Aubert, Vilhelm (1980) Inledning till rättssociologi (Stockholm, AWE/GEBERS).
Aubert, Vilhelm (1969) „Law as a Way of Resolving Conflicts: The Case of a Small Industrialized Society“ in Laura Nader (ed.) Law in Culture and Society (Chicago, Aldine Publishing Company).
Banakar, R. (2011) The Sociology of Law: From Industrialisation to Globalisation, Sociopedia.isa, 2011; U. of Westminster School of Law Research Paper No. 11 – 03.
Banakar, R. (2000) „Integrating Reciprocal Perspectives: On Georges Gurvitch's Theory of Immediate Jural Experience“ 16 (1) Canadian Journal of Law and Society.
Banakar, R. (2002) „Sociological Jurisprudence“ in R. Banakar and M. Travers, eds, Introduction to Law and Social Theory, Oxford, Hart.
Banakar, Reza (2009) Law Through Sociology's Looking Glass: Conflict and Competition in Sociological Studies of Law in The new ISA handbook in contemporary international sociology: conflict, competition, and cooperation, Ann Denis, Devorah Kalekin-Fishman, eds., (London: Sage).
Banakar, Reza (2008) The Politics of Legal Cultures in Retfærd: The Nordic Journal of Law and Justice, 2008.
Banakar, R. (2006) „Sociological Jurisprudence“ in Encyclopedia of Law and Society: American and Global Perspectives. Thousand Oaks, SAGE.
Banakar, R. and Travers, M. (2005) „Law, Sociology and Method“ in Theory and Method in Socio-Legal Research, pp. 1 – 25. Edited by Banakar, R. and Travers, M. (Oxford: Hart Publishing, 2005).
Banakar, R. (2003) Merging Law and Sociology: Beyond the Dichotomies of Socio-Legal Research (Berlin/Wisconsin: Galda and Wilch).
Banakar, R. and Max Travers (2002) Introduction to Law and Social Theory (Oxford: Hart Publishing).
Black, D. (1976) The Behavior of Law (New Haven, Conn.: Yale University Press).
Black, D. (1972) „The Boundaries of Legal Sociology“ in Yale Law Journal 81.
Cotterrell, Roger (1999) Emile Durkheim: Law in a Moral Domain, Stanford University Press.
Cotterrell, Roger (2007) „Sociology of Law“ in Encyclopedia of Law and Society: American and Global Perspectives (Thousand Oaks: SAGE).
Cotterrell, Roger (2006) Law, Culture and Society: Legal Ideas in the Mirror of Social Theory (Aldershot: Ashgate).
Cotterrell, Roger (1992) The Sociology of Law: An Introduction (Oxford: Oxford University Press).
Cotterrell, Roger (1995) Law's Community: Legal Theory in Sociological Perspective (Oxford: Clarendon Press).
Cotterrell, Roger (2008) Living Law: Studies in Legal and Social Theory (Aldershot: Ashgate).
Cotterrell, Roger, ed, (2006) Law in Social Theory (Aldershot: Ashgate).
Cotterrell, Roger, ed, (2001) Sociological Perspectives on Law (2 vols) (Aldershot: Ashgate).
Ehrlich, Eugen (1936) Fundamental Principles of the Sociology of Law. Cambridge, MA: Harvard University Press (orig. 1912 Grundlegung der Soziologie des Recht).
Hydén, Håkan (1986) „Sociology of Law in Scandinavia“ in 13 Journal of Law and Society.
Mathiesen, Thomas (2005) Rätten i samhället: en introduktion till rättssociologin (Lund, Studentlitterature).
Nelken, David (2009) Beyond Law in Context (Asghate).
Nelken, David (2007) „Culture, Legal“ in Clark, David S. (ed.) Encyclopedia of Law and Society: American and Global Perspectives. London: Sage, pp. 369 – 70.
Nelken, David (2004) „Using the Concept of Legal Culture“, Australian Journal of Legal Philosophy vol 29.
Pound, Roscoe. (1943). „Sociology of Law and Sociological Jurisprudence.“ University of Toronto Law Journal 5.
Selznik, P. (1965) „The Sociology of Law“ in Sociology Today edited by Robert Merton et al. New York: Harper and Row.
Stjernquist, Per (1983) „En aspekt på rättssociologisk forskning“ i 1 Tidskrigt för rättssociologi 7.
Timasheff, Nicholas S. (1939) An Introduction to the Sociology of Law (Westport, Greenwood Press reprint, 1974).
Tomasic, Roman (1987) The Sociology of Law (London, SAGE Publications).

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sociology of law в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] За различни дефиниции на социология на правото виж: Ehrlich 1936 (orig 1912); Timasheff 1939; Pound 1943; Selznik 1965, Aubert 1969 and 1980, Black 1972, Stjernquist 1983, Hydén 1986, Tomasic 1987, Cotterrell 1992, Banakar 2003 and 2011; Mathiesen 2005, Nelken 200

[1]