Направо към съдържанието

Солунски еврейски музей

Солунски еврейски музей
Εβραϊκό Μουσείο Θεσσαλονίκης
Музеи в Гърция
Надписът на входа
МестоположениеСолун
Тематикаисторически/етнографски
Основан13 май 2001 г.
Допълнителна информация
Адресулица „Агиос Минас“ №13
Сайтwww.jmth.gr
Карта Местоположение в дем Солун
Солунски еврейски музей в Общомедия

Солунският еврейски музей (на гръцки: Εβραϊκό Μουσείο Θεσσαλονίκης; на ладино: Museo Djidio De Salonik) е музей в град Солун, Гърция.

Музеят е посветен на историята и културата на сефарадските евреи в града. Музеят е посещаван предимно от евреи туристи, но и от изследователи, ползващи архивите и библиотеката му.[1] Музеят е член на Асоциацията на европейските еврейски музеи.

Музеят се намира на улица „Агиос Минас“ № 13, на ъгъла с „Елевтериос Венизелос“.[2]

Сградата е построена в 1904 година от италианския архитект Виталиано Позели. Собственикът бил евреин, а в сградата в различни периоди са били настанени Атинската банка (1909-1925) и офисите на еврейския вестник „Ендепандан“. По-късно в него се помещава магазин „Мелка“. Сградата е сред оцелелите от Големия пожар от 1917 година. В 1983 година е обявена за паметник на културата.[2]

Реставрацията на сградата продължава от 1998 до 2003 година и е финансирана от Организацията за културна столица на Европа Солун 1997. Музеят е открит на 13 май 2001 година от министъра на културата Евангелос Венизелос и от Андреас Сефиха, председател на Еврейската общност в Солун.[3] Идеята за основаване на музея е на Сефиха и той за започва да работи за това през 1994 г.[4] Колекцията на музея се основава на сбирката документи, ритуални предмети, фотографии и библиотеката, помещавали се на улица „Василевс Ираклиос“ № 26, и известна като Център на курса на еврейската история в Солун или Център за еврейски изследвания в Солун или Еврейски исторически център в Солун.

Покривът на сградата

В архитектурно отношение сградата се състои от партер и първи етаж, докато най-характерната му точка е ъгловата проекция на пода с косниците и голяма декоративна обвивка. Фасадите са интензивно декорирани с рамки на прозорците и голяма висулка на фасадата към улица „Елевтериос Венизелос“. Оформлението му е типично за търговска сграда от това време. Големият удължен вътрешен двор със стъклен покрив организира магазините около него.[2]

На партерното ниво са монументални камъни и надписи, открити в големия еврейски некропол, лежал на изток от градските стени. Съпътстващи тези камъни са серия от снимки, показващи гробището и посетителите в 1914 г.

Централно място на първия етаж заема разказът за историята на еврейското присъствие в Солун от III век пр. Хр. до Втората световна война. Отделна изложба се фокусира върху Холокоста на еврейската общност в Солун. По-голямата част на общността – около 49 000 лица – са систематично депортирани в Аушвиц и Берген-Белзен, където повечето от тях загиват.

В музея работи Център за изследвания и документация, който има за цел да документира и дигитализира архивните документи от колекцията на музея, както и архивни материали от други източници, като по този начин се създава база данни, достъпна за посетителите.

Музеят предлага специални образователни програми за училищата.

  1. "Ισραηλιτική Κοινότητα Θεσσαλονίκης, "Απολογισμός Κοινοτικού Έργου, Σεπτέμβριος 2009 - Αύγουστος 2010 - Σανά 5770"
  2. а б в Μουσείο Εβραϊκής Ιστορίας // Thessarchitecture. Посетен на 28 декември 2020 г.
  3. Aνδρέας Σεφιχά, "Αναμνήσεις μιας ζωής και ενός κόσμου", ΙΑΝΟΣ, 2010, ISBN 978-960-6882-22-7
  4. Βασίλης Κολώνας, "Μουσείο Εβραϊκής Παρουσίας στη Θεσσαλονίκη – Ταυτότητα, Προσανατολισμοί, Προοπτικές", Επιστημονικό Συμπόσιο "Ο Ελληνικός Εβραϊσμός", 3-4 Απριλίου 1998, Εταιρία Σπουδών Νεοελληνικού Πολιτισμού και Γενικής Παιδείας, 1998, ISBN 960-259-101-3