Солунска многопрофилна болница „Георгиос Гениматас“
| Солунска обща болница „Георгиос Гениматас“ | |
 Местоположение в дем Солун | |
| Пълно име | Γενικό Νοσοκομείο Θεσσαλονίκης „Γεώργιος Γεννηματάς“ |
|---|---|
| Местоположение | Солун, Гърция |
| Уебсайт | www.gennimatas-thess.gr |
Солунската обща болница „Георгиос Гениматас“, (на гръцки: Γενικό Νοσοκομείο Θεσσαλονίκης „Ο Άγιος Δημήτριος“) е държавна болница в македонския град Солун, Гърция. Болницата е обединена в една институция с болницата „Свети Димитър“.[1][2][3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Болницата е разположена в североизточната част на града, на улица „Етники Амина“ № 41, срещу Солунския университет и историческите гробища Свето Благовещение (Евангелистрия).[3][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Сградата с П-образна форма датира от 1880 година и е построена за настаняване на съоръженията на Конното османско жандармерийско училище. Той се състои от централен корпус и две странични крила с голям между тях, който да обслужва нуждите на жандармерията. Конюшните са били на приземния етаж.[3][2]
По време на Първата световна война по искане на Женското дружество „Национална отбрана“ (съпруги на триумвирата Венизелос, Данглис, Кундуриотис) на 27 октомври 1916 година е създадена Трета военна болница (Γ’ Στρατιωτικό Νοσοκομείο) или Болница на Червения кръст“ (Νοσοκομείο Ερυθρού Σταυρού) с капацитет приблизително 400 легла. Британският, гръцкият и френският Червен кръст допринесят за оборудването ѝ.[3][2]
В 1919 година сградата е предадена на Военната здравна служба и функционира като военна болница. От 1922 година той е реновиран и оборудвана за сметка на Елена Венизелос и двойката Емануил и Виргиния Цудерос и на 13 февруари 1923 година отваря врати с 220 легла като Централна бежанска болница (Κεντρικό Νοσοκομείο Προσφύγων), за да осигури болнични грижи за бежанците от Мала Азия.[3][2]
В 1941 година сградата е зета от германските окупационни войски, а болницата е прехвърлена в Каламария в Приюта за бездомни деца, по-късно Техническо училище „Аристотел“ и Дом за стари хора. В 1945 година болницата се връща в старата си сграда. През 1951 година в двора е изградено ново крило, а в 1974 година е добавено още едно ново крило. В 1978 година болницата претърпява сериозни щети при Солунското земетресение и работата ѝ̀ спира. Отваря отново врати постепенно в 1980 година. В 1984 година е разширена в съседен парцел от 700 m2, където са изградени амбулатории. Съветът на директорите на сестринското училище „Висши братя“ предоставя парцел от 700 кв. м. която е в съседство с болницата и са изградени нейните редовни амбулатории. Две години по-късно получава като дарение и сградата на училището, в която се помещават педиатричните клиники (педиатрична хирургия, педиатрия, ортопедия). На 6 юни 1995 година болницата е преименувана, по предложение на Съвета на директорите в Солунска многопрофилна болница „Георгиос Гениматас“, а в 2012 година е административно свързана с болницата „Свети Димитър“.[3][2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Το Οθωμανικό αποτύπωμα της πόλης // Parallaxi Magazine, 2017-09-24. Посетен на 24 юли 2019 г.
- ↑ а б в г д е Ιστορία // ΓΝΘ „Γ. Γεννηματάς – Ο Άγιος Δημήτριος“ – Γ. Γεννηματάς. Посетен на 1 август 2019 г.
- ↑ а б в г д е Τζήμου, Κύα. 100 χρόνια Νοσοκομείο Γ. Γεννηματάς: Το κτίριο, το κατοχικό καταφύγιο, η ιστορία! // Parallaxi Magazine, 2016-11-19. Посетен на 1 август 2019 г.
