Слав Христов Караславов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Слав Караславов.
Слав Христов Караславов | |
български писател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
Политика | |
Партия | БКП |
Депутат | |
IX НС | |
Литература | |
Период | от 1954 г. |
Жанрове | стихотворение, роман, новела |
Награди | Димитровска награда |
Слав Христов Караславов в Общомедия |
Слав Христов Караславов е български поет и белетрист, народен деятел на изкуството и културата.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в село Дебър, днес квартал на Първомай на 27 март 1932 г. Член на РМС от 1946 г., а на БКП от 1962 г. През 1951 г. завършва гимназия. Първата му публикация е от 1954 г. във в. „Народна младеж“. В периода 1959 – 1964 г. работи като редактор последователно там, в сп. „Септемврийче“ и Радио София. От 1964 г. завежда отдел „Поезия“ в издателство „Народна младеж“ и издателство „Български писател“. Караславов е главен секретар на Съюза на българските писатели в периода 1972 – 1979 г., а от 1974 г. е заслужил деятел на културата. От 1981 г. е директор на Издателството на Отечествения фронт. Освен това е бил заместник-председател на Съюза на българските писатели. Член е на Президиума на НС на ОФ.[1] От 1976 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. и член на ЦК на БКП. Лауреат на Димитровска награда.
Слав Караславов е племенник на българския писател, белетрист и драматург Георги Караславов.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Слав Караславов е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Слав Караславов е автор на следните книги:
- 1959 – „Ехо от кавалите“ (стихосбирка)
- 1961 – „На бял камък“ (стихосбирка)
- 1962 – „Корава пръст“ (стихосбирка)
- „Сенките пътуват с нас“ (стихове)
- „Жълтият пират“ (стихове)
- „Приказка за враната“ (стихове)
- 1965 – „Насаме със сина“ (стихосбирка)
- „След време“ (стихове)
- 1967 – „Приемете ме и такъв“ (стихосбирка)
- 1967 – „Приятел със смъртта“ (новели)
- 1968 – „Хроники за Хаджи Димитър“ (роман)
- 1970 – „И никога да не си отивам...“ (стихосбирка)
- 1970 – 1976 – „И се възвисиха Асеневци“ (тетралогия романи)
- 1970 – „Деспот Слав“
- 1972 – „Залезът на Иванко“
- 1974 – „Когато Калоян премина Хем“
- 1976 – „И много пътеки изходих...“
- 1972 – „Предсказания“ (стихосбирка)
- 1973 – „Поеми“ (сборник)
- 1984 – „Детрониране на величията“ (роман)
- 1974 – „Гост на себе си“ (стихосбирка)
- 1974 – „Оръжие за живите“ (новели)
- 1974 – „Ракетен век“ (стихосбирка)
- 1976 – „Априлски пространства“ (стихосбирка)
- 1976 – „И името ти хубаво...“
- 1977 – „Полуостров“ (стихосбирка)
- 1978 – 1979 – „Солунските братя“ (трилогия)
- 1979 – „Безводни реки“ (стихосбирка)
- 2023 – „Бунтът на Белгуните“ (роман)[2]
Негови произведения са превеждани на беларуски, испански, италиански, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, френски, чешки, и други езици.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 380
- ↑ Издадоха непознат ръкопис на Слав Хр. Караславов за въстанието на Асен и Петър // bnr.bg. Посетен на 10 август 2023 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Слав Христов Караславов в Моята библиотека
- „Жив в безсмъртната република на словото“, в-к „Нова зора“, 11 април 2002
|
- Български автори на исторически романи
- Български писатели
- Български поети
- Държавни служители на България
- Членове на ЦК на БКП
- Членове на Президиума на НС на ОФ
- Носители на Димитровска награда
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Народни деятели на изкуството и културата
- Заслужили деятели на културата
- Родени в Първомай
- Починали в София