Славяно-македонско научно и литературно дружество
| Славяно-македонско научно и литературно дружество | |
| Информация |
|---|
Славяно-македонското научно и литературно дружество е македонистко дружество, съществувало в Санкт Петербург, Русия, от 1902 до 1917 година.
Дружеството е основано на 28 октомври 1902 година като Македонско студентско общество от 19 души – Кръсте Мисирков, Димитър Чуповски, дошлите от Белград издатели на „Балкански гласник“ Диаманди Мишайков и Стефан Дедов, д-р Гаврил Константинович, Милан Стоилов и други. Учредителите подават молба до Съвета на Санктпетербургското славянско благотворително общество да им се отпусне помещение за събиране.[1]
| Пълен списък на учредителите според молбата | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Сведения | Селище | ||
| 1. | К. П. Мисирков | завършил Историко-филологическия факултет на Санктпетербургския университет | Постол | ||
| 2. | Д. Д. Чуповски | студент ІІІ курс в Санктпетербургската духовна академия | Папрадище | ||
| 3. | Никола Хр. Христов | студент в Императорската военномедицинска академия | Радовиш[2] | ||
| 4. | Хр. Тр. Шалдев | студент ІІ курс в Санктпетербургската духовна академия | Гумендже | ||
| 5. | Александър Стателов | студент в Императорската военномедицинска академия | Солун | ||
| 6. | Т. Захариев | студент в Санктпетербургския лесотехнически институт | Прилеп | ||
| 7. | Р. Русуленчич | студент в Санктпетербургския университет | Воден | ||
| 8. | Иван Нощев | студент в Санктпетербургския лесотехнически институт | Воден | ||
| 9. | М. Стоилов | студент в Императорската военномедицинска академия | Кукуш | ||
| 10. | Николай Христов Пипин | възпитаник на Санктпетербургската духовна академия | Банско | ||
| 11. | Христо Бобатанов | студент в Санктпетербургския лесотехнически институт | Солун | ||
| 12. | Р. Т. Петковски | студент в Придворната капела | Дебър | ||
| 13. | Николай Ан. Антонович | студент в Санктпетербургския университет | Воден | ||
| 14. | Ник. Ст. Ничота | студент в Санктпетербургския университет | Крушево | ||
| 15. | Диамандий Тръпкович Мишайков | юрист | Битоля | ||
| 16. | Гаврил Константинович | студент в Императорската военномедицинска академия | Костурско | ||
| 17. | Драган Константинович Кусев | студент в Санктпетербургската духовна академия | Прилеп | ||
| 18. | Стефан Якимов | юрист | Охрид | ||
| 19. | Антон Симеонов Хаджиянов | ориенталист | Щип[3] | ||
През есента на 1902 година Мисирков нарича организацията Македонско научно-литературно дружество „Свети Климент“, а в Устава от 16 декември 1903 година името е Славяно-македонско научно-литературно дружество „Св. св. Кирил и Методий“. Към април 1903 година членовете достигат 25, но са известни имената само на подписалите молбата за регистрация на устава – Наце Димов (брат на Димитър Чуповски) механик от Папрадище, Павле Кюлафковски, техник от Папрадище, Александър Джолович, студент във Факултета по източни езици и Филип Николовски, студент в Санктперербургския университет от Битоля.[4]
Към края на 1905 година дружеството е разпуснато, а от 1912 година се появява под ново име, но не успява да добие официално признание от съответните руски власти. Неговата дейност приключва през 1917 година с Октомврийската революция в Русия.[5]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 34.
- ↑ Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 35.
- ↑ Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 36.
- ↑ Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 37.
- ↑ Гиза, Антони, „Балканските държави и македонският въпрос“.
