Балкански гласник
| „Балкански гласник“ | |
 брой № 1, 7 юли 1902 | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | седмичник |
| Начало | 7 юли 1902 г. |
| Край | 25 август 1902 г. |
| Издател | Стефан Дедов |
| Редактор | Диаманди Мишайков, Михаил Солунов |
| Език | сръбски |
| Свързани вестници | „Балкан“ „Куриер“ |
„Балкански гласник/Revue Balkanique“ (на сръбски: Балкански Гласник) е сръбски вестник, излизал в Белград от 7 юли до 25 август 1902 година, издаван от ранния македонист Стефан Дедов. Това е първото македонистко периодично издание, което постулира наличието на отделна македонска народност сред славянското население на Македония. Редактор на вестника е Диаманди Мишайков.
Вестникът излиза веднъж в седмицата на сръбски език, като уводните му статии са и на френски език.[1] Почти всички сътрудници се подписват с псевдоними или статиите са анонимни. В първия брой са обозначени целта и задачата на вестника:
| „ | да възпитава своите сънародници в интелектуално, национално и политическо отношение и да информира общественото мнение за положението на поробените братя | “ |
Основните положения на програмната концепция са изложени в неподписана статия на Дедов.
| „ | Ако има на земното кълбо народ, намиращ се в най-нещастно положение, това е македонският народ. Историята не помни друг пример, когато един и същи народ по традиция, език и вяра е разделен на различни направления, далечни едно от друго... | “ |
В друга статия се казва:
| „ | Всеки, който е имал възможност да посети тази нещастна братска страна, уверени сме, е видял, че основната маса от населението е славянска, която по обичаи традиции и историческо минало представлява етнографско единство, но която днес е разделена на няколко части.
Ние смятаме, че славяните в Македония не са българи и като доказателство е достатъчно да си припомним успеха, който постигнаха напоследък сръбските училища, показвайки по този начин, че освен българска, може да съществува и сръбска народност. За тридесет години българите не успяха да българизират населението на Македония и ние мислим, че това не могат да направят и другите народности. В интерес на славянството, надяваме се, че всички ще действат за това да се даде на Македония автономия и да се признае нейният славянски македонски диалект. |
“ |
От вестника излизат 8 броя, след което е спрян и редакторите му са изгонени от Сърбия.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 19
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 125-126. (на македонска литературна норма)
