Павел Кюлявков
| Павел Кюлявков | |
| български общественик | |
![Като войник от българската армия[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Pavel_Kyulavkov_BKP_activist.jpg) Като войник от българската армия[1] | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Крум Кюлявков |
Павел Манев Кюлявков[2] (също Кюлавков, Кюлявковски) е български общественик, деец на Българската комунистическа партия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Ореше[3] или в Папрадище[4] юли 1865 година. От 1892 до 1893 година е зидар във Воден. През 1893 година работи в Кюстендил, където се ражда синът му Крум, а от 1894 до 1896 година е в шести сектор на османската железница в Битоля. Между 1897 и 1898 година е майстор-зидар в пристанището на Кюстенджа. След това заминава за Русия, където през 1898-1899 година помага за строежа на моста Троицки в Санкт Петербург. В началото на века е в Белгия, а от там заминава за Белгийско Конго, където остава до 1902 година. Заедно с Наце Димов, Александър Джолов и Филип Николовски на 20 декември 1903 година подписва молбата за регистрация на устава на Славяно-македонското научно и литературно дружество. През 1904 година заминава за Ню Йорк, където отнася със себе си буквара на дружеството на македонски език за печатане. От 1907 година работи в Сан Франциско, а на следващата година се прехвърля в Термалито, Калифорния. След началото на Балканската война заминава за Македония, където участват в конференция във Велес. След провала й се включва в Междусъюзническата война като доброволец в Българската армия. След войните заминава за Аляска. През 1920 година учи в Техническия колеж в Чикаго.[4]
През 20-те години се установява в България и е председател на Миячкото Папрадишко–Орешко благотворително братство.[5][6] Баща е на поета Крум Кюлявков,[3] като под негово влияние приема комунистическите идеи и става член на БКП.[7]
След като се пенсионира се завръща в родното си село в Кралство Югославия. На 13 юни 1940 година е намерен убит близо до родното си село.[4]
Скопската „Македонска енциклопедия“ го споменава под името Павле Кюлафковски като македонист.[4] Коста Църнушанов пише за Кюлявков: „Павле Кюлавковски, техник, доказан българин, известен и днес на македонската емиграция като добър патриот, баща на българския писател и художник Крум Кюлявков“.[8]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
![Семейство Кюлявкови. Седнали: Павел, майка му и Стоянка, негова съпруга. Прави: Крум (във военна униформа) и брат му Асен.[9]](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/43/Kyulyavkovi_Family_Kyustendil.jpg/86px-Kyulyavkovi_Family_Kyustendil.jpg)
Семейство Кюлявкови. Седнали: Павел, майка му и Стоянка, негова съпруга. Прави: Крум (във военна униформа) и брат му Асен.[9] -
Павел (като български военен) със съпругата си -
Асен Кюлявков, син на Павел
![Семейство Кюлявкови. Седнали: Павел, майка му и Стоянка, негова съпруга. Прави: Крум (във военна униформа) и брат му Асен.[9]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Kyulyavkovi_Family_Kyustendil.jpg)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДА – Кюстендил, ЧП 579, л. 7
- ↑ Симеон Митев - редактор, автори Борис Чолпанов, Васил Гюзелев, Бележити българи: 1878-1981: Обществено-политически и военни дейци. Държ. военно изд-во, 1982, стр. 233.
- ↑ а б Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 255.
- ↑ а б в г Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1523. (на македонска литературна норма)
- ↑ „Устав на Миячко Папрадишко–Орешко Културно Благотворително Д-во“, София, 1923 година, София, 1923 година, с.14
- ↑ Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 255.
- ↑ Георгиев, Ангел. Паметни години. София, Български писател, 1965. с. 97-98.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 65.
- ↑ ДА – Кюстендил, ЧП 579, л. 2
