Сърдаря

Сърдаря
Сърдаря при град Ходжент
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Узбекистан Андижанска област Наманганска област Ферганска област Ташкентска област Сърдаринска област Таджикистан Казахстан Туркестанска област Къзълординска област
Дължина	2212 km
Водосб. басейн	219 000 (462 000) km²
Отток	703 m³/s
Начало
Място	Карадаря (лява съставяща) Нарин (дясна съставяща)
Координати	40°54′02.87″ с. ш. 71°45′28.8″ и. д.40.9008° с. ш. 71.758° и. д.40.9008, 71.758
Надм. височина	403 m
Устие
Място	Аралско море
Координати	46°09′15.12″ с. ш. 60°52′24.96″ и. д.46.1542° с. ш. 60.8736° и. д.46.1542, 60.8736
Надм. височина	39 m
Сърдаря в Общомедия

Сърдаря (на персийски: سيردريا; на казахски: Сырдария; на таджикски: Сирдарё; на узбекски: Sirdaryo) е най-дългата и втора по водоносност река в Средна Азия, протичаща по територията на Узбекистан, Таджикистан и Казахстан. Дължина 2212 km (с река Нарин 3019 km). Площ на водосборния басейн с действителен речен отток 219 хил.km² (с районите без повърхностен отток, но попадащи във водосборния ѝ басейн 462 хил.km²).

Географска характеристика

Водосборен басейн

Водосборния басейн на Сърдаря обхваща около 80% от територията на Киргизстан, източните части на Узбекистан, крайните северни райони на Таджикистан и обширни части от Южен Казахстан (около 90% от територията на Къзълординска област и около 50% от Туркестанска област). Територията на водосборния басейн е удължен от югоизток на северозапад. Югоизточната му част е предимно планинска, а северозападната има равнинен характер, като тук вододелът с граничните водосборни басейни е изразен неясно. Площта на водосборния басейн на Сърдаря където има повърхностен отток е около 219 хил.km², а заедно с районите без повърхностен отток – 462 хил.km². Басейнът на Сърдаря представлява сложна плетеница от естествени и изкуствени водни течения – реки, канали и водни колектори, като дължината на каналите и колекторите значително превишава дължината на естествената речна мрежа.

Течение

Горно течение

Река Сърдаря се образува от сливането на двете съставящи я реки Карадаря (лява съставяща) и Нарин (дясна съставяща), водещи началото си от планината Тяншан, в източната част на Ферганската котловина, на 403 m н.в., при село Катартут, Андижанска област на Узбекистан. Реките Карадаря и Нарин, както и самата Сърдаря текат във Ферганската котловина по широка (3 – 5 km) заливна тераса. От околните планински хребети се стичат множество притоци: леви – Исфайрамсай, Шахимардан, Сох, Исфара, Ходжабакирган и др.; десни – Касансай, Гавасай, Чаадаксай и др., като почти никой от тях не успява да влее водите си в Сърдаря, тъй като всичките те изкуствено са разделени на множество напоителни канали, а голяма част от водите им се губят в обширните наносни конуси в подножията на планинските хребети. От реките, стичащи се във Ферганската котловина са отклонени около 700 канала, а от самата Сърдаря в пределите на долината – около 50. Най-големите канали са: от Нарин – Големия Фергански (с допълнителна вода от Карадаря), Големия Андижански и Североферганския; от Карадаря – Андижански, Шаарихансай и Савай; от Сърдаря – Ахунбабаев. От околните планински реки в Карадаря и Сърдаря постъпва допълнително количество вода по повече от 100 колектора и канала, в т.ч. 43 в Карадаря и 45 в Сърдаря, като най-големите колектори са: Саръсу, Карагугон и Северовагдадски.

Средно течение

При изхода си от Ферганската котловина в района на узбекския град Бекабад Сърдаря прорязва ниските Фархадски планини, като образува Беговатските (Бекабадските) прагове, завива на северозапад, като тече през обширна, на места заблатена заливна тераса с ширина 10 – 15 km и пресича бившата полупустинна област Гладна степ. В този учакстък Сърдаря получава отдясно притоците си Ахангаран, Чирчик и Келес. От Ферхадския хидровъзел, изграден при град Бекабад наляво се отделя големия Южногладностепски напоителен канал.

Долно течение

След изтичането си от голямото Чардаринско водохранилище започва долното течение на Сърдаря. Тук реката тече през източната периферия на пустинята Къзълкум, като получава само един приток – река Арис. Останалите малки реки, стичащи се на югозапад от хребета Каратау не достигат до Сърдаря и се губят в пустинята Мойънкум. Коритото на Сърдаря в долното ѝ течение е на по-високо ниво от обкръжаващата я местност, изпъстрено с хиляди меандри и е неустойчиво, като предизвиква чести наводнения в околните по-ниски райони. Влива се в североизточната част на Аралско море като образува делта с многочислени ръкави, протоци, езера и блата.

Хидроложки показатели

Оттокът на Сърдаря се формира основно в горната част на водосборния ѝ басейн. Подхранването ѝ е предимно снежно, в по-малка степен ледниково и дъждовно. Има пролетно-лятно пълноводие, от март-април до август-септември. В равнинната част на водосборния ѝ басейн режимът на оттока се нарушава, а водността ѝ намалява, за сметка на водата използвана за напояване. Среден многогодишен отток на река Нарин при град Учкурган 434 m³/sec, на река Карадаря при село Камиррават 122 m³/sec, а на Сърдаря след сливането им при село Кал 492 m³/sec, при изхода от Ферганската котловина 566 m³/sec, след устието на река Чирчик 703 m³/sec, при град Казалинск 446 m³/sec. Средния сумарен годишен отток при изхода от планините се равнява на 37,8 km³, при Казалинск 14,1 km³, т.е. в областите с потребление на вода и изпарението се губят 23,7 km³, или 63% от водата на реката при изхода ѝ от планините.

Икономика и екология

С развитието на селското стопанство в СССР, реката започва да се използва изключително активно, най-вече за напояване, както и другите реки в района, което води до затруднения в определянето на основните параметри на реката. За напояването на 2,2 млн.ха земи в напоителни канали са отведени над 40 km³, а постъпващата вода по колекторите от други реки е 13 km³. Оттокът на реката се регулира от изградените по течението ѝ няколко водохранилища, най-големи от които са Кайракумското и Чардаринското с общ обем над 7 km³. На река Нарин е изградено голямото Токтогулско водохранилище (14 km³), а на Карадаря – Андижанското водохранилище (1,6 km³). Малки водохранилища са изградени и се изграждат по множество от притоците ѝ. Във водосборния басейн на Сърдаря действат 61 ВЕЦ с обща мощност 2,8 Гвт, в т.ч Чарвакската ВЕЦ на река Чирчик (0,6 Гвт) и Токтогулската ВЕЦ (1,2 Гвт). Агресивната употреба на водата на реките Сърдаря и Амударя са основната причина за намаляването на площта и разделянето на Аралско море на отделни малки водни басейни. Река Сърдаря е плавателна на отделни участъци от град Бекабад до устието.

Населени места

По течението на реката и в нейната долина са разположени стотици населени места, в т.ч. градовете:

• Узбекистан – Пап, Бекабад и Ширин;
• Таджикистан – Ходжинт и Кайракум;
• Казахстан – Чардара, Къзълорда, Байконур и Казалинск

Историческа справка

Гръцкото наименование на реката е Яксарт (Ιαξάρτης, Яксартес). Тя се превръща в северна граница за завоеванията на Александър Велики, който основава на нейния бряг град Александрия Есхате – сега Ходжент.

Вижте също

Реки в Казахстан