Ферганска област

Ферганска област
Farg'ona viloyati
	Ферганска област Farg'ona viloyati
Страна	Узбекистан
Адм. център	Фергана
Площ	6800 km²
Население	3 683 100 души (2019); 542 души/km²
Райони (тумани)	15 + 4
Губернатор	Шухрат Ганиев
Официален сайт	en.ferghana.uz
	Ферганска област в Общомедия

Ферганска област (на узбекски: Farg'ona viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 6800 km² (10-о място по големина в Узбекистан, 1,52% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 3 683 100 души^[1] (2-ро място по население в Узбекистан, 10,99% от нейното население). Административен център град Фергана. Разстояние от Ташкент до Фергана 419 km.

Историческа справка

Най-старият град във Ферганска област е Маргилан, един от най-древните градове в Средна Азия, известен от историческите източници от 10 век. През 1876 г. официално за град е утвърдено селището Коканд, известно също от 10 век. Същата година на 16 km южно от Маргилан е основано селището Нови Маргилан, което веднага е утвърдено за град и става административен център на района. От 1910 до 1924 г. носи името Скобелев, а след това Фергана. Останалите 6 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1974 до 1983 г. Ферганска област е образувана на 15 януари 1938 г. На 6 март 1941 г. от северните ѝ райони е образувана Наманганска област, а от източните – Андижанска област.

Географска характеристика

Ферганска област се намира източна част на Узбекистан. На юг граничи с Ошка област на Киргизстан, на запад – със Согдийска област на Таджикистан, на север – с Наманганска област и на североизток – с Андижанска област. Южно от областта на територията на Ошка област на Киргизстан се намират 3 анклава (Сух, Шахимардан и Чонг Кара, които също са част от територията на Ферганска област и съответно на Узбекистан. В тези си граници заема площ от 6800 km² (10-о място по големина в Узбекистан, 1,52% от нейната площ). Дължина от запад на изток 172 km, ширина от север на юг 70 km.^[2]

Северната част на областта е заета от Куштепинското възвишение и Язъяванската степ, които са части от обширната Ферганска котловина. От юг котловината е обградена от наносните конуси на реките стичащи се от Алайския хребет. На юг се простират т.нар. „адири“ (ниски предпланински части), които още по̀ на юг, в по-горе изброените анклави се сменят с крайните северни склонове на Алайския хребет. В анклава Шахимардан се намира най-високата точка на областта 2675 m (39°57′23″ с. ш. 71°48′41″ и. д. / 39.956389° с. ш. 71.811389° и. д.39.956389, 71.811389).^[2]

Климатът е континентален със сравнително мека зима и горещо лято. Средна януарска температура във Фергана -3,2 °C, а средна юлска 28 °C. Годишната сума на валежите е около 100 mm на запад, в района на град Коканд, до 170 mm на изток и до 270 mm в предпланинските райони, като падат предимно през пролетта. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 210 – 220 денонощия.^[2]

По северозападната граница на областта преминава участък от горното течение на река Сърдаря). От Алайския хребет на север се стичат реките Исфайрамсай, Шахимардан, Сух, Исфара и др., които не достигат до Сърдаря панеже водите им на 100% се отклоняват за напояване по изградените напоителни канали. Реките са с ледниково-снежно (река Сух с предимно ледниково) подхранване, с ясно изразено пълноводие през юли и август.^[2]

Преобладават сивите и ливадно-блатните почви, в района на „адирите“ са развити основно типичните и светлосивите почви, а по терасите на Сърдаря – алувиално-ливадните почви. В северните части на областта има солончакови ливади и типични солончаци. Значителна част от територията на областта е заета от обработваеми земи. В оазисите виреят пирамидална топола, караагач и др., а по долините на реките малки широколистни и арчови (вид средноазиатска хвойна) горички. Животинският свят е представен от дива свиня (по долината на Сърдаря), а в зоната на „адирите“ и предпланините на Алайския хребет се срещат вълк, лисица, заек, язовец, бодлокож. Има множество видове птици, влечуги и паякообразни.^[2]

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Ферганска област област е наброявало 3 683 100 души (10,99% от населението на Узбекистан). Гъстота 541,63 души/km². Етнически състав: узбеки 75,0%, руснаци 9,4%, таджики 5,0%, татари 4,1%, киргизи 2,3% и др.^[1]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Ферганска област се дели на 15 административни района (тумана), 9 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 5 града с районно подчинение, 204 селища от градски тип и 5 градски района в град Фергана.^[1]^[3]

**Административно-териториално деление на Ферганска област към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Фергана (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Коканд	40	246 900	гр. Коканд	264 900	86	Мукими
2. Кувасай	264	84 500	гр. Кувасай	74 500	17	Арсиф, Дустлик, Калача, Кучкарчи, Муян, Найман, Суфан
3. Маргилан	41	238 930	гр. Маргилан	215 400	16	Янги Маргилан
4. Фергана	97	380 800	гр. Фергана	264 900	-	Акарък, Бешбола, Йормозор
Административен район (туман)
1. Алтъаръкски	630	191 700	сгт Алтъарък	8781	36	Азимабад, Бурбалик, Джурек, Ескиараб, Зилха, Катпут, Окбуйра, Паласан, Повулган, Чордара, Янгиараб, Янгикурган
2. Багдадски	330	190 100	сгт Багдад	10 086	70	Амиробод, Багдад-2, Бекабад, Богишамол, Бордон, Дурманча, Иргали, Каракчитол, Кахат, Киркболди, Конизар, Кущегирмон, Маткулабад, Мирзаабад, Самандарак, Самарканд, Ултарма, Хуснабад, Чекмирзаабад, Чуринди
3. Бешаръкски	770	204 600	гр. Бешарък	17 289	128	Актовук, Бешкапа, Заркайнар, Капаянги, Кумкишлак, Рапкан, Товул, Узун, Чимбай, Яккатут
4. Буйвадински	280	202 600	сгт Ибрат	16 100	82	Аккурган, Бачкир-1, Бачкир-2, Бегабад, Бувайда, Джалаер, Кум, Найман, Урганжи
5. Дангарински	450	155 200	сгт Дангара	7983	115	Доимабад, Катта Ганжиравон, Катта Турк, Кум Кияли, Топтиксарай, Тумор, Урганжи, Янгикишлак
9. Кувински	437	231 700	гр. Кува	39 975	40	Алтиарък, Бегабад, Гулистан, Дамарик, Джараер, Кайирма, Какир, Кандабулок, Карашох, Мустакиллик, Пастки Хужа Хасан, Толмазор, Турк, Узбек, Юзия
8. Кущепински	390	169 800	кишлак Лангар	1800	22	Актепа, Болтакул, Гищмон, Дурмон, Ешотгузар, Каражийда, Каракалпак, Катта Бешкапа, Кизиларък, Кумтепа, Сармозор, Хотинарък, Шахартепа, Янгиарък
10. Рищански	420	180 600	гр. Рищан	50 200	55	Авазбай, Акер, Бешкапа, Бужай, Бустан, Джалаер, Дутир, Зохидан, Кайрагач, Пандиган, Туда, Уйрат, Хурамабад
11. Сухски	352	68 800	сгт Раван	5900	119	Кария, Сариканда, Сух, Тул, Хушор, Янгиарък
12. Ташлакски	240	179 700	сгт Ташлак	12 007	15	Арабмозор, Ахшак, Варзак, Заркент, Кумарик, Найман, Садда, Турват, Яккатут
14. Узбекски	690	212 900	гр. Яйпан	21 000	123	Авгон, Айимча Какир, Акмачит, Акта Тагаб, Дахана Какир, Ислам, Катта Тагаб, Кизил Какир, Кичик Тагаб, Конизар, Кудаш, Кулелаш, Кулибек, Кумбосди, Курганча, Кушкунак, Нурсук, Овчи, Укчи Дащ, Укчи Ражабгарди, Шорсу, Яккатут
13. Учкуприкски	280	203 000	сгт Учкуприк	36 500	88	Бегабад, Гиждан, Катта Кашкар, Куконбай, Кумарик, Мирзахужа, Палахон, Собиржан, Тургок, Янгикишлак
6. Фергански	620	193 500	сгт Вуадил	17 551	25	Аввал, Арча, Вуадил-2, Дамкул, Йошларабад, Кургонтепа, Лаган, Лангар, Миндон, Новкент, Парвоз, Сойбуйи, Х.Зайниев, Хонкиз, Хуроба, Чимион, Шахимарданабад, Юкари Актепа, Юкари Миндан
7. Фуркатски	310	105 400	сгт Навбахор	3500	112	Ески, Ешон, Калдушат, Куконбай, Томоша, Чек Чувалзаг, Шойинбек
15. Язъявански	440	98 300	сгт Язъяван	7458	36	Йозевончек, Карасакал, Каратал-2, Каратепа, Сойбуйи, Тощховуз, Хонабад, Юлдошабад

Източници

[Население_2017-1] а ^б ^в Давлат классификаторлари^{[неработеща препратка]}

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ферганская область, т. 27, стр. 295 – 297

[3] Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан

[1]

[2]

[3]