Таджикски език
Таджикски език тоҷикӣ / tojikī | |
Страна | Таджикистан |
---|---|
Регион | Централна Азия |
Говорещи | 8 000 000 |
Писменост | кирилица, латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Индоирански Ирански Западноирански Югозападноирански Персийски Таджикски | |
Официално положение | |
Официален в | Таджикистан |
Малцинствен в | Казахстан Киргизстан Узбекистан |
Регулатор | Институт за език и литература Рудаки |
Кодове | |
ISO 639-1 | tg |
ISO 639-2 | tgk |
ISO 639-3 | tgk |
Таджикски език в Общомедия |
Таджикският език (Тоҷикӣ) е ирански език, говорен от около 8 400 000 души в Таджикистан, Узбекистан и други държави в Средна Азия.
Таджиките говорят на диалекти на персийски език, създавайки диалектически континуум в Узбекистан, Таджикистан, Афганистан, Иран. Самият термин „таджикски език“ е неологизъм, въведен в през 1920-те години като част от болшевишката политика за „национално-териториално обособяване на народите в Средна Азия“ и създаването на „съветския народ“, част от който трябва да са таджиките с техен език „таджикистански“. Във връзка с това само таджиките от Таджикистан и Узбекистан приемат термина „таджикски език“ (забон-и тоджики) за означаване на своя език, а таджиките в съседен Афганистан продължават да наричат езика си „дари“ или „персийски“. Въпреки това говорещите персийски диалекти в Иран, Афганистан, Узбекистан и Таджикистан се разбират един друг напълно.
Стандартният таджикски език използва кирилицата, а дари и персийският език използват арабско-персийската азбука. В последно време се наблюдава процес на сближаване на 3-те стандартни персийски езика в Иран, Афганистан и Таджикистан (в Узбекистан персийският език няма статут на официален език). В Таджикистан има много привърженици на тази идея и наричат официалния език в страната „форсӣ“ (персийски), вместо „тоҷикӣ“ (таджикски), искайки връщане на арабско-персийската азбука.
История
[редактиране | редактиране на кода]Таджикският език се е отдалечил от стандартния персийски поради политическите разделения и силното влияние на узбекския и руския език. Литературната му норма е създадена въз основа на самаркандския персийски, който е повлиян от съседните тюркски езици. Поради изолираното си положение във високопланинските райони таджикският език е запазил някои старинни елементи в речниковия състав, произношението и граматиката, които са се изгубили в останалия персийскоговорещ свят.
Граматика
[редактиране | редактиране на кода]Словоредът, както и в персийския, е подлог-допълнение-сказуемо.
Съществителните нямат род. Родът се определя или чрез различни думи, например мурғ (кокошка) и хурус (петел), или чрез окончания за пол: нар за мъжки и мода за женски пол, например хари нар (магаре) и хари мода (магарица).
Множественото число се образува с окончанията -ҳо или -он, макар че арабските заемки обикновено следват правилата на арабския език. Определителен член няма, но неопределителният член се изразява с числителното як (един) и окончанието -е. Прякото допълнение има окончание '-ро', например Рустамро задам (Ударих Рустам).
Речник
[редактиране | редактиране на кода]Таджикският е запазил много старинни думи, които не се употребяват в съвременния персийски, например арзиз (калай), фарбеҳ (дебел). Повечето съвременни понятия са взети от руския. Създават се и нови думи за нови понятия, които обаче се различават от персийските, например гармкунак (радиатор), чангкашак (прахосмукачка).
В следната таблица са съпоставени няколко индоевропейски езика и таджикски. Персийски означава книжовната форма в Иран, която донякъде се различава от формата дари в Афганистан. Друг ирански език, пущунски, е даден за сравнение.
таджикски | моҳ | нав | модар | хоҳар | шаб | бинӣ | се | сиёҳ | сурх | зард | бз | гург |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
персийски | māh | no | mādar | khāhar | shab | binī | se | siyāh | sorkh | zard | sabz | gorg |
пущунски | myāsht | nəvay | mōr | khōr | shpa | pōza | dre | tōr | sur | zhaṛ | shin | lewa |
английски | month | new | mother | sister | night | nose | three | black | red | yellow | green | wolf |
немски | Monat | neu | Mutter | Schwester | Nacht | Nase | drei | schwarz | rot | gelb | grün | Wolf |
ирландски | mhí | nua | máthair | deirfiúr | oiche | srón | trí | dubh | dearg | buí | glas | mac tíre, faolchú |
уелски | mis | newydd | mam | chwaer | nos | trwyn | tri | du (/di/) | coch, rhudd | melyn | gwyrdd, glas | blaidd |
латински | mēnsis | novus | māter | soror | nox | nasus | trēs | āter, niger | ruber | flāvus, gilvus | viridis | lupus |
италиански | mese | nuovo | madre | sorella | notte | naso | tre | nero | rosso | giallo | verde | lupo |
португалски | mês | novo | mãe | irmã | noite | nariz | três | negro | vermelho | amarelo | verde | lobo |
испански | mes | nuevo | madre | hermana | noche | nariz | tres | negro | rojo | amarillo | verde | lobo |
румънски | luna | nou/noi | mamă | soră | noapte | nas | trei | negru | roşu | galben | verde | lup |
латвийски | mēnesis | jauns | māte | māsa | nakts | deguns | trīs | melns | sarkans | dzeltens | zaļš | vilks |
литовски | mėnuo | naujas | motina | sesuo | naktis | nosis | trys | juoda | raudona | geltona | žalias | vilkas |
полски | miesiąc | nowy | matka | siostra | noc | nos | trzy | czarny | czerwony | żółty | zielony | wilk |
чешки | měsíc | nový | matka | sestra | noc | nos | tři | černý | červený | zlutý | zelený | vlk |
български | месец | нов | майка | сестра | нощ | нос | три | черен | червен | жълт | зелен | вълк |
руски | месяц | новый | мать | сестра | ночь | нос | три | чёрный | красный | жёлтый | зелёный | волк |
Изрази
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|