Симеонов кръг
| Симеонов литературен кръг | |
| Националност | Първо българско царство |
|---|---|
| Активен период | IX – Х век |
| Жанр | превод, епос |
| Течение | Преславска книжовна школа |
Симеоновият кръг е създаден от Симеон Велики и включва самия него и известни литературни творци от българското средновековие – Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Тудор Доксов, Презвитер Григорий и др.[1]
Дейност
[редактиране | редактиране на кода]Симеоновият кръг се занимава с литературна и преводаческа дейност. Книгите са изписвани на ръка и богато украсявани със злато и сребро.
Климент Охридски
[редактиране | редактиране на кода]
Климент Охридски е ученик на братята Кирил и Методий. Той се занимава с разпространяване на просветителна дейност. Пише жития на Кирил и Методий, с което спомага за вечната почит към създателите на глаголическото писмо. Книжовното му дело е представено от значителен брой поучителни и похвални слова. На Климент Охридски се приписват създаването на кирилица, като опростен вариант на глаголицата. Това авторство е в конфликт преобладаващата хипотеза, че кирилицата е разработена в Преслав.
Наум Преславски
[редактиране | редактиране на кода]Наум Преславски е ученик на Кирил и Методий. Той принадлежи към групата, пропъдена от Великоморавия. Заедно с Климент Охридски и Ангеларий пристага в България, но Ангеларий скоро след това умира. Климент отива в Охрид, където създава своя школа, а Наум остава в Преслав. Той един от основаните на т.нар Преславска книжовна школа където рабит между 887 и 893 Негов викарий е Константин Преславски, който става епископ през 893, след като Наум отива в Охрид. За разлика от Климент, който създава кирилицата и Константин Преславски който създава безбройни произведения Наум Преславски не е оставил свои трудове. Явно той се е занимавал повече с проповедническа дейност
Константин Преславски
[редактиране | редактиране на кода]
За Константин Преславски се знае много малко, предвид колко много е писал. Той непосредствен ученик на Методий. Продаден в робство във Венеция, по-късно е откупен в Константинопол и пристига в България. Съществува мнение, че е донесъл със себе си немалко книги, които се е заел да превежда. Става викарий на Наум Преславски, а след неговото оттегляне в Охрид през 893- и епископ. Пише на така нареченият висок стил. Съставя сборник от 51 беседи, известен днес като „Учително евангелие“. Преди тях са поместени и оригиналните творби на епископ Константин Преславски: „Проглас към евангелието“ и „Азбучна молитва“. Важна част на сборника е първото историческо съчинение на старобългарски език, известно като „Историки“, което цели да разшири историческата култура на българите за библейската история. Автор е на "Хвалебствено песпопение за Методий", в което се съдържа акростих "Добре Методие те възхвалявам Костантин". През 906 г., по нареждане на цар Симеон, той превежда от гръцки „Четирите слова против арианите“ на Атанасий Александрийски.
Йоан Екзарх
[редактиране | редактиране на кода]Йоан Екзарх е един от просветените умове за времето си. Съществуват спорове откъде иде прякорът му екзарх (длъжност на висш църковен служител, наместник на патриарх). Той съставя произведението "Шестоднев", в което описва колко прекрасно изглеждат Преслав и царският дворец. Също като Константин Преславски пише на висок стил, характерен с множество хиперболи и исторически сравнения.
Презвитер Григорий
[редактиране | редактиране на кода]името на Григорий е известно от надслова на руският сборник "Архивскщи хронограф"[2] През 957 година Олга Киевска (Олга Премъдра) посещава Константинопол и сключва договор насочен срещу България. По това време там има и български свещеници, един от които е "отец Григорий"[3] Асен Чилингиров допуска, че става дума именно за Презвитер Григорий.[4] Още повече, че в българската историография съществува хипотеза, че Олга Киевска е внучка на Борис.
Черноризец Храбър
[редактиране | редактиране на кода]Черноризец Храбър е друг виден български книжовник от края на IX и началото Х век, от чието творчество оцелява само съчинението „За буквите“. В този труд се дават отговори на всички въпроси, свързани с историята на славянската писменост и нейната защита от поддръжниците на триезичната догма. Съществуват спорове кой е Черноризец Храбър. Според някои това св. равноапостол Константин -Кирил Философ, според други е Константин Преславски. Този тип изследователи считат че високият стил на произведението е подобен на стила "Проглас към евангилието"; а според трети изследователи е самят цар Симеон.
Презвитер Козма
[редактиране | редактиране на кода]Презвитер Козма е от късните книжовници на Златният век на българската книжнина. Той твори по времето на цар Петър и създава "Беседа против богомолите" (в която осъжда богомилската ерес) и "За монасите". Възможно е обаче да още преди Петър да е бил част от Симеоновият кръг.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иван Богданов. Кратка история на българската литература. Част 2. Народна просвета, 1969. с. 73.
- ↑ Творогов, О. В. Хронограф Архивский
- ↑ Варшавски хронограф с превод на старобългарския книжовник Георги Презвитер - цит. в Литературна мисъл 1990 , кн. 3 с. 138 ;
- ↑ Асен Чилингиров, цар Симеоновият сборник от X в. - изследвания,, 2011 второ допълнено изднание стр. 108)
