Докс е български аристократ от IX век. Споменат е в летописна бележка към „Чивидалското евангелие“, като един от братята на князБорис I. Въз основа на това се заключава, че е син на канПерсиян. В „Проглас“ към „Небеса“ Йоан Екзарх разказва, че бил подтикнат към превода на съчинението от „честният човек Дукс черноризец“. Изказано е предположение (Васил Златарски), че Докс и Дукс са едно и също лице. Запазена е и приписка от български превод на „Слова против арианите“ на Атанасий Александрийски, направен от „Тудор, черноризец Доксов“. Изхождайки от нея, се предполага, че Тудор е син на Докс, като се приема, че става дума за Докс, братът на княз Борис I. Според друга хипотеза Тудор е черноризец (монах) на Докс, който е бил игумен на някой от големите български манастири, навярно този около Голямата базилика в Плиска. Ако всички тези догадки се обединят, би могло да се заключи, че братът на княз Борис I е бил игумен на Плисковския манастир и следователно един от дейците на Преславската книжовна школа. Като косвени данни за това се посочва голямото уважение, с което се отнася към Докс самият Йоан Екзарх, който лично отива да го посети и приема от него съвети и поучения, свидетелство за високото положение на черноризеца. Известна е и традицията от епохата знатни лица, навършили определена възраст, да се замонашват (Борис I, Мостич, Петър I). Не е изключено Докс да е бил един от тях. Преки доказателства за тази хипотеза все пак не съществуват.
„История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018)“ – Васил Н. Златарски (I изд. София 1927; II изд., Наука и изкуство, София 1971, под ред. на Петър Хр. Петров)
„Из старата българска литература“ – сборник старобългарски текстове, издателство „Български писател“, София, 1988 г.
