Серхио Рамирес
| Серхио Рамирес Sergio Ramírez | |
 Серхио Рамирес, 2018 г. | |
| Роден | 5 август 1942 г. |
|---|---|
| Професия | писател, политик |
| Националност |  Никарагуа |
| Активен период | 1963 - |
| Жанр | драма, криминален роман, исторически роман, детска литература, мемоари, документалистика |
| Награди |       |
| Политика | |
| Партия | СФНО |
| Вицепрезидент на Никарагуа | |
| на поста | 10 януари 1985 г. – 25 април 1990 г. |
| Съпруга | Гертрудис Гереро (1964 – ) |
| Деца | 3 |
| Подпис | .svg) |
| Уебсайт | www.sergioramirez.com |
| Серхио Рамирес в Общомедия | |
Серхио Рамирес (на испански: Sergio Ramírez) е никарагуански политик, интелектуалец, журналист и писател на произведения в жанра публицистика, драма, исторически роман, криминален роман, детска литература, биография и документалистика.[1][2][3]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Серхио Рамирес Меркадо е роден на 5 август 1942 г. в Масатепе, Никарагуа.[1] Следва право в Националния автономен университет на Никарагуа в Леон, който завършва през 1964 г. със златен медал за най-добър студент.[1] Като студент, през 1960 г. основава списание Ventana, оглавява едноименното литературно движение, и участва в гражданската съпротива на студентите срещу диктатурата.[2]
През 1964 г. с жени Гертрудис „Тулита“ Гереро, с която имат три деца – Серхио, Мария и Дорел. Живее със семейството си в Манагуа.[3]
След дипломирането си работи в списание Ventana.[3] После заминава в Коста Рика и работи в Конфедерацията на централноамериканските университети (CSUCA), където през 1968 г. и през 1976 г. е избиран за генерален секретар.[2] В периода 1972 – 1975 г. посещава университета в Канзас и учи в Западен Берлин.[3]
През 1977 г. Серхио Рамирес става ръководител на „Групата на дванадесетте“, група от видни интелектуалци, свещеници, бизнесмени и членове на гражданското общество, които публично заявяват подкрепата си за Сандинисткия фронт за национално освобождение (СФНО) в борбата му за сваляне на управлението на президента Анастасио Сомоса Дебайле.[1] Групата е принудена да отиде в изгнание в Коста Рика, а завръщането им е едно от ключовите събития, предвещаващи края на правителството на Сомоса.[2] С триумфа на Сандинистката революция през 1979 г., той става част от Хунтата на Правителството на националното възстановяване, където председателства Националния съвет по образованието. Избран е за вицепрезидент на Никарагуа през 1984 г. и полага клетва през 1985 г.[1]
Въпреки че СФНО губи властта от коалицията Национален съюз на опозицията, оглавявана от Виолета Чаморо през 1990 г., той продължава да служи като лидер на сандинисткия блок в Националното събрание до 1995 г., когато участва в основаването на социалдемократичната партия Сандинистко обновително движение поради различия с други лидери на СФНО, като бившия президент Даниел Ортега, по въпросите на демократичните реформи.[1] Оттогава е ретроспективно критичен към някои сандинистки политики, които смята, че са обърнали страната срещу СФНО. През 1996 г. прави неуспешна кандидатура за президент, след което окончателно се оттегля от от политиката.[3]
Започва литературната си кариера като писател на разкази. Първият му разказ „Студентът“ е публикуван през 1960 г. в списание Ventana. Първата му книга, сборникът с разкази „Истории“ (Cuentos), е издадена през 1963 г.[1] Първият му роман „Огнено време“ е издаден през 1967 г.[2] Оттогава редува литературните си изяви с есета и публицистика.[1]
През 1988 г. е издаден романът му „Божие наказание“.[3] Той представя живота и борбата на члена на Гватемалска лейбъристка партия Оливерио Кастанеда де Леон, който е убит на 23 години на 20 октомври 1978 г. в центъра на Гватемала. Книгата получава международната награда „Дашиъл Хамет“ за криминална литература.[1]
Международният му успех идва с романа „Маргарита, как прекрасно е морето“ (Margarita, está linda la mar) от 1998 г. за който получава наградата „Алфагуара“.[3]
През 2014 г. получава международната награда „Карлос Фуентес“ за литературно творчество на испански език от правителството на Мексико, а през 2017 г. получава най-престижната награда в испаноезичната литература – наградата „Мигел де Сервантес“ за цялостното си творчество.
През юни 2021 г. е принуден да отиде в изгнание по време на репресиите срещу опозицията в навечерието на общите избори в Никарагуа през 2021 г., а през септември правителството издава заповед за ареста му с обвинение в „разпалване на омраза“ и „заговор“, и в получаване на средства от фондацията „Луиса Меркадо“, работеща в сферата на културата.[3]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Tiempo de Fulgor (1967)[1][2][3]
Огнено време, изд.: „Народна култура“, София (1983), прев. Сибила Димова - Te dio miedo la sangre? (1977)
- Castigo Divino (1988) – международна награда „Дашиъл Хамет“
Божие наказание, изд. „Матком“ (2020), прев. Любка Славова - Un Baile de Máscaras (1995) – френска награда „Лор Батайон“ за най-добър чуждестранен роман
- Margarita, está linda la mar (1998) – награда „Алфагуара“
Маргарита, как прекрасно е морето, изд. „Матком“ (2021), прев. Любка Славова - Sombras nada más (2002)
- Mil y una muertes, (2004)
- La fugitiva (2011)
- Sara, novela (2015)
Серия „Долорес Моралес“ (Dolores Morales)
[редактиране | редактиране на кода]- El cielo llora por mí (2009)[1][2][3]
Небето плаче за мен. изд. „Матком“ (2022), прев. Любка Славова - Ya nadie llora por mi (2017)
Вече никой не плаче за мен, изд. „Тонипрес“ (2021), прев. Ангелина Димитрова - Tongolele no sabía bailar (2021)
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Cuentos (1963)[1][2][3]
- De tropeles y tropelías (1972)
- Charles Atlas también muere (1976)
- Clave de Sol (1992)
- Cuentos Completos (1997)
- Catalina y Catalina (2001)
- Juego Perfecto (2008)
- Flores oscuras (2013)
- A la mesa con Rubén Darío (2016)
Детска литература
[редактиране | редактиране на кода]- El Reino Animal (2006)[1]
- La jirafa embarazada (2013)
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Серхио Рамирес
- Серхио Рамирес в
Internet Movie Database - Никарагуа издаде заповед за арест на писателя Серхио Рамирес, „Политика“
- Бивш вицепрезидент на Никарагуа получи наградата „Карлос Фуентес“, „Лира“, 2014 г.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sergio Ramírez в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
