Серски безистен
| Серски безистен Μπεζεστένι Σερρών | |
 общ изглед | |
 Местоположение в Сяр | |
| Вид | безистен |
|---|---|
| Местоположение | Сяр, Гърция |
| Стил | османски |
| Изграждане | 1455 – 1456 г. |
| Серски безистен в Общомедия | |
Серският безистен (на турски: Bedestan; на гръцки: Μπεζεστένι Σερρών) е османски безистен, покрит пазар в източномакедонския град Сяр (Серес), Гърция. От 1968 година в него се помещава Археологическият музей на града.[1][2][3] Регистриран е като паметник на 13 януари 1938 година.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Безистенът е разположен на площад „Елевтерияс“. Според османиста Хийт Лаури е построен от Ибрахим паша Чандърлъ в 1485 година до югоизточната стена на старата сярска кула, точно както и Атик джамия, в появилата се след завоеванието на града мюсюлманска махала. Търговската улица Орта чаршъ минавала между безистена и джамията.[1]
Безистенът е едноетажна, правоъгълна сграда с шест полусферични купола на пандантиви и масивни квадратни колони. Размерите на сградата са 20,60 m x 31,45 m. Куполите първоначално са били покрити с олово, но по-късно покритието е направено с керемиди. Има четири врати, подчертани с каменни каси и увенчани с ниски арки.[1][2]
Безистенът е споменат в XVII век от Евлия Челеби:
| „ | Освен това, което може да се купи в 2000-те магазина на Сяр, много ценни стоки се купуват и продават в безистена. Безистенът е покрит с олово и има шест купола и четири железни врати.[1] | “ |
През 1891 година Георги Стрезов пише за безистена:
| „ | До Ески-Джамия, сред чаршията има древен безистен с шест свода, дето се помещават сега чохаджиите. По здравата си направа и архитектурата си тая стара сграда напомня венециянските търговски арсенали; може би е още от римско време. От разкопките, които са направени в тоя безистен, излязли са медни шлемове, щитове и други оръжия, прилични на римските. Върху тия старини аз не зная мнението на археолозите.[4] | “ |
-
Орта чаршъ с безистена. Османска пощенска картичка -
Панорама на Сяр с безистена и Атик джамия в 1918 г. -
Безистенът и Атик джамия. Пощенска картичка от 1920-те години
В 1938 година безистенът е трябвало да бъде разрушен заедно със съседната Атик джамия, но е спасен от археолога византинист Анастасиос Орландос[2] и е обявен за защитен паметник на културата.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Bedestan (Covered Market) // Traces of Ottoman. Архивиран от оригинала на 2014-05-12. Посетен на 11 май 2014 г.
- ↑ а б в Οθωμανικά Μνημεία Σερρών // Βιβλιοθήκη Σερρών. Архивиран от оригинала на 2011-11-21. Посетен на 11 май 2014.
- ↑ Νικολάου, Νίκος Ζ. Το Μπεζεστένι // Βιβλιοθήκη Σερρών. Архивиран от оригинала на 2014-05-12. Посетен на 11 май 2014.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 829 – 830.
- ↑ ΒΔ 13-1-1938 - ΦΕΚ 18/Α/20-1-1938 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-03-13. Посетен на 13 март 2022 г. (на гръцки)
