Направо към съдържанието

Сепаратизъм в Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Етнолингвистична карта на Турция.

Сепаратизмът в Турция е явление, породено от желанието на редица малцинства в Турция, да се отделят и да образуват независими национални държави.[1][2]

Кюрдски сепаратизъм

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Кюрди в Турция

В началото на 21 век кюрдите остават най-голямата етническа група в Османската империя, която остава без собствена държава. Севърския договор между Османската империя и Тройното съглашение през 1920 г. предвижда създаването на независим Кюрдистан. Това споразумение обаче никога не влиза в сила и е отменено след подписването на Лозанския договор през 1923 г. През 1920-те и 1930-те години кюрдите на няколко пъти се бунтуват срещу турските власти, но без успех.

През август 1984 г. Кюрдската работническа партия (ПКК) обявява война на турските власти, която продължава и днес. До 1993 г. ПКК поставя искане за провъзгласяването на единен и независим Кюрдистан, обединяващ кюрдските територии, които днес са част от държавните граници на Турция, Иран, Ирак и Сирия.

От 1999 г. ПКК поставя изисквания, които са близки и разбираеми за по-голямата част от кюрдското население: предоставяне на автономия, запазване на националната идентичност, изравняване на правата на кюрдите с тези на турците, откриване на национални училища и искане за кюрдско радио и телевизия.[3][4][5][6][7][8]

Арменски сепаратизъм

[редактиране | редактиране на кода]
Планираното разделяне на Османската империя според заменения Севърски договор от 1920 г.
Съвременна концепция за Обединена Армения, зад която застава Арменската революционна федерация.
 Основна статия: Арменци в Турция

Западна Армения (на западноарменски: Արեւմտեան Հայաստան, Arevmdian Hayasdan) е разположена в Западна Азия, е термин, използван за обозначаване на източните части на Турция (бившата Османска империя), които са били част от историческата родина на арменците.[9] Западна Армения, наричана още Византийска Армения, възниква след разделянето на Велика Армения между Византийската империя (Западна Армения) и Сасанидска Персия (Източна Армения) през 387 г.

Районът е завладян от османците през 16 век по време на Османско-персийската война през 1532–1555 г., от техните ирански съперници от династията Сефевиди. Османското управление над региона става решаващо едва след османско-сефевидската война от 1623–1639 г.[10] Тогава областта става известна като Турска Армения или Османска Армения. През 19 век Руската империя завладява цяла Източна Армения от Иран,[11] а също и някои части на Турска Армения, като Карс. Арменското население в региона е засегнато по време на масовите кланетата на над арменци през 1894–1896 г., извършено от Османската империя.

Арменците живеещи в земите на техните предци, са били унищожени или депортирани от османските сили по време на арменския геноцид и през следващите години. Систематичното унищожаване на арменското културно наследство, продължило повече от 4000 години,[12][13] е считано като пример за културен геноцид.[14][15]

Днес в района живеят само асимилирани и криптоарменци (скрити арменци), а някои арменци иредентисти определят района за част от Обединена Армения. Тези възгледи споделя партия Арменска революционна федерация в Армения.

Лазки сепаратизъм

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Лази в Турция

Лазистан, който е част от Трапезундския вилает по време на Османската империя, е населен от лази и амшенци, той граничи с Батумски окръг в Кутаиска губерния на Руската империя. В руски източници от 16-19 век се споменава като част от т.нар. „Турска Грузия“[16] или „грузинска земя“.[17]

В древността този регион е бил част от Колхидското царство, Царство Егриси е известно на древните гърци и римляни като Лазика, а на персите като Лазистан. За разлика от северните си съседи – мегрелите, и южните – арменците, те избягват арабското владичество и остават част от Византия. През Средновековието Лазистан е бил част от Грузия до превземането им от Османската империя през 1578 г. През 1878 г. източен Лазистан (включително град Батуми) става част от Руската империя, а центърът на османския санджак се премества от Батуми в град Ризе. Площта на санджака е 3733,7 км2., жителите му са били предимно лази и гърци, ок. 138,4 хил. души. Областта е известна с най-добрите моряци във турската флота.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Renewed Turkish nationalism silences ethnic minorities // Посетен на 5 July 2021.
  2. ↑ Kurds, Turks and the Alevi Revival in Turkey // 22 September 1996. Посетен на 5 July 2021.
  3. ↑ Müftüler-Bac, Meltem. Addressing Kurdish Separatism in Turkey // Theory and Practice in Ethnic Conflict Management: Theorizing Success and Failure. London, Palgrave Macmillan UK, 1999. ISBN 978-0-230-51308-2. DOI:10.1057/9780230513082. с. 103–119. Посетен на 5 July 2021.
  4. ↑ Tezcür, Güneş Murat. Kurdish Nationalism and Identity in Turkey: A Conceptual Reinterpretation // European Journal of Turkish Studies. Social Sciences on Contemporary Turkey (10). 29 December 2009. DOI:10.4000/ejts.4008.
  5. ↑ Hoffman, Max. The State of the Turkish-Kurdish Conflict // Посетен на 5 July 2021.
  6. ↑ Refugees, United Nations High Commissioner for. Refworld | Chronology for Kurds in Turkey // Посетен на 5 July 2021.
  7. ↑ The Kurds in Turkey // Архивиран от оригинала на 2015-06-26. Посетен на 2023-01-12.
  8. ↑ Kurds, Turks and the Alevi Revival in Turkey // 22 September 1996. Посетен на 5 July 2021.
  9. ↑ Myhill, John. Language, Religion and National Identity in Europe and the Middle East: A historical study. Amsterdam, J. Benjamins, 2006. ISBN 978-90-272-9351-0. с. 32.
  10. ↑ Wallimann, Isidor, Dobkowski, Michael N. Genocide and the Modern Age: Etiology and Case Studies of Mass Death. March 2000. ISBN 9780815628286. Посетен на 30 December 2014.
  11. ↑ Dowling, Timothy C. Russia at War: From the Mongol Conquest to Afghanistan, Chechnya, and Beyond [2 volumes]. ABC-CLIO, 2014-12-02. ISBN 978-1-59884-948-6.
  12. ↑ Diaspora and Memory: Figures of Displacement in Contemporary Literature, Arts and Politics. Rodopi, 2007. ISBN 9789042021297. с. 174.
  13. ↑ Shirinian, Lorne. The Republic of Armenia and the rethinking of the North-American Diaspora in literature. E. Mellen Press, 1992. ISBN 9780773496132. с. ix. This date is important, for it marks the beginning of the Armenian Genocide, which destroyed the over two-thousand-year Armenian presence in historical, Western Armenia.
  14. ↑ Hovannisian, Richard G. The Armenian Genocide: Cultural and Ethical Legacies. New Brunswick, New Jersey, Transaction Publishers, 2008. ISBN 9781412835923. с. 22.
  15. ↑ Jones, Adam. Genocide: A Comprehensive Introduction. Routledge, 2013. ISBN 9781134259816. с. 114.
  16. ↑ Кавказскій Календарь, 1879 г., ст. 510.
  17. ↑ Андриадзе, Георгий, «Неизвестная историческая Грузия (христианский Лазистан)», ст. 88 (текст на старорусском языке), Тбилиси, 2012, ISBN 978-9941-19776-5
     Портал „Кюрдистан“         Портал „Кюрдистан“          Портал „Турция“         Портал „Турция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сепаратизъм_в_Турция&oldid=11988701“.