Северна Тиваида
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тиваида.
Северна Тиваида (Северная Фиваида) е поетично название на областта около северните руски градове Вологда и Белозерск, появивило се като сравнение с древноегипетската област Тиваида, известна като място на първите раннохристиянски монаси-отшелници.
Историческата област Тиваида (на гръцки: Θηβαΐδα) е старинно название на историко-географска област в Горен Египет; терминът произлиза от гръцкото название на старата египетска столица Тива.
Терминът Северна Тиваида е въведен в употреба от православния писател Андрей Муравьов, който публикува през 1855 г. своята книга „Русская Фиваида на Севере“, с размишления за поклонничеството по светите мества във Вологода и Белозерск.[1][2]
Църковният историк Иван Концевич свързва разпространението на монашеството в Руския Север в края на XIV - началото на XVI век с философията на исихазма. Той отбелязва, че руската „Северна Тиваида с нищо не отстъпва на своя африкански първообраз, тъй като отшелниците в девствените гори на Заволжието по своята духовна сила и достижения са равни на отците от първите векове на християнството“[3]
Понякога Северна Тиваида в тесен смисъл се нарича обширната околност на Кирило-Белозерския манастир. [4]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Муравьёв А. Н. Русская Фиваида на Севере. СПб, 1855.
- ↑ Биография на А.Н.Муравьов на сайта www.hrono.info
- ↑ Kontzevitch I. M., ed. The Northern Thebaid, Monastic Saints of the Russian North. Platina, Calif.: Saint Herman of Alaska Brotherhood, 1975
- ↑ Карта Северной Фиваиды — окрестностей Кирилло-Белозерского монастыря, архив на оригинала от 4 май 2009, https://web.archive.org/web/20090504115359/http://www.trip-guide.ru/page_4987.htm, посетен на 5 декември 2013