Св. св. Петър и Павел (Тресонче)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.
| „Св. св. Петър и Павел“ „Св. св. Петар и Павле“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Маврово и Ростуше | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Тресонче |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Дебърско-Реканско |
| Изграждане | 1844 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия | |
„Св. св. апостоли Петър и Павел“ (на македонска литературна норма: „Св. св. апостоли Петар и Павле“) е възрожденска църква в дебърското мияшко село Тресонче, Северна Македония. Църквата е част от Дебърско-Реканското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
Църквата е завършена в 1844 година, след около десетина година пауза в строителството, породена от това, че главният ктитор Сарджо Брадина е на заточение в Призрен. Представлява трикорабна, безкуполна базилика.
Фреските в църквата са дело на големия възрожденски майстов Дичо Зограф и сина му Аврам Дичов,[1][2] Заедно с тях в църквата работи и Петър Новев.[3]
Изписването на престолните икони започва в 1845 година, когато Дичо Зограф датира и подписва иконите „Света Богородица Одигитрия“, „Исус Христос Вседържител“, „Свети Йоан Предтеча“ и „Събор на Светите Апостоли“. На следната 1846 година изработва иконите „Свети Никола Чудотворец“, „Свети Трима Йерарси“ и „Свети Атанасий“. Престолните икони за този храм са едни от най-впечатляващите му дела.[4]
След работа на други места Дичо Зограф се връща в „Свети апостоли Петър и Павел“ и изписва светците покровители в цял ръст и с модел на църква в ръцете в нишата над входната врата. Според надписа композицията е завършена на 27 май 1849 година. Празничните икони от иконостаса ги работи в периода от 1847 до 1849 година. В 1851 година прави царските двери с Благовещение и пророците Давид и Соломон, а в 1853 година на южната врата на иконостаса изписва свети Харалампий и вързаната чума. Художествената декорация на иконоската е монохромна – от сивосини до интензивно сини тонове. В същия стил и тоналност Дичо Зограф декорира цялата вътрешност на храма. Иконостасът и декорацията са завършени окончателно в 1854 година.[4]
„Свети Петър и Павел“ е църквата на българите екзархисти в Тресонче, докато другата църква „Свети Никола“ е на патриаршистите сърбомани.[5]
В 2012 година църквата е ограбена като са откраднати два ценни сребърни кръста, позлатено евангелие и седем хиляди македонски динара.[5]
-
Икона на Свети Николай, Дичо Зограф, 1846 г. -
Стенопис на светите апостоли Петър и Павел над вратата, подписан от Дичо Зограф -
Чумата, вързана от Свети Харалампий -
Ктиторският надпис с името на Дичо Зограф -
Кръщелно свидетелство на Стефан Димков, издадено от свещеник Георги Щерев от църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Тресанче, Дебърска епархия, 17 юни 1918 г.
.jpg)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 4 март 2014 г.
- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 4 март 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 202.
- ↑ а б Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
- ↑ а б Вандали ограбиха църквата в Тресонче // Cross. Online Bulgarian Network, 12 април 2012. Посетен на 4 март 2014 г.
