Игнатий Богоносец
| Игнатий Богоносец | |
 Игнатий Богоносец | |
| Роден | около 35 г. |
|---|---|
| Починал | 108 г. |
| Почитан в | Източноправославния и католическия свят, както и в нехалкедонските църкви |
| Празник | 20 декември в Православната църква 1 февруари, 17 октомври в Римокатолическата църква |
| Игнатий Богоносец в Общомедия | |
Игнатий Богоносец е ученик на евангелиста Йоан Богослов и представител на поколението на Апостолските мъже - съвременник на гонението над християните при римския император Домициан (81 – 96).[1] Той е втори поред (след Еводий) епископ на Антиохийската църква, или трети - ако се брои и нейният основател, апостол Петър. Ръководи я между 67 и 107-108 г., когато предполагаемо загива като мъченик в Рим (според друга хипотеза, датата на смъртта му се отнася към 110-117 г.)[2] Според свидетелството от разказа за неговото мъченичество, св. Игнатий е „мъж апостолски във всичко“, който „грижливо управлява Църквата в Антиохия“. Вероятно по негово време (според "Деяния на апостолите" 11:26 - на тяхно събрание в Антиохия) за първи път, като име на последователите на Исус Христос, е употребена думата "християни". Също така е възможно да е и автор на термина "Католическа църква" (изглежда споменат в Писмо на Игнатий до смирненците 8:2 - разбиран като всеобща - съборна от съществуващите по негово време поместни църкви).
Църковния историк Сократ твърди, че Игнатий Богоносец първи е въвел в богослужението антифонното пение (пеене), наподобявайки ангелите, възпяващи Светата Троица от 2 противоположни страни, според получено от него видение.[3]
В България има храм, посветен на Игнатий Богоносец - това е енорийската черква в село Игнатица, община Мездра, осветена на 20-ти декември 2007 година[4].
Име
[редактиране | редактиране на кода]Самият Игнатий се изказва по отношение на себе си, че е човек, който „има (носи) Христос в сърцето си“ (ϑεοϕόρος). Това е интерпретирано впоследствие, като основа за предание, според което той е носен от Бога (ϑεόϕορος), в смисъла, който придава на това Симеон Метафраст (10 век), според когото св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1 – 5). Според Йоан Златоуст (4-5 век) св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа „в плът“.[5]
Името му също така се асоциира с огъня, поради което празникът му - Игнажден - е имен ден на хора с имена свързан с него, като Огнян и Пламен.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Според Поликарп Смирненски (средата на II век), Свети Игнатий е автор на 7 послания, писани от него по пътя към мъченичество си; 6 от тях - до поместни църкви (Ефеската, Магнезийската, Тралийската, Римската, Филаделфийската и Смирненската), седмото – до самия него. В началото на 4 век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес (19.-21. век).[6] Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.[7]
Мощи
[редактиране | редактиране на кода]Смята се, че Игнатий е бил разкъсан от лъвове на арената на Големия цирк (Циркус Максимус) в Рим. Спори се върху годината на мъченичество на Игнатий, но най-често се приема 107 или 108 г. За това събитие споменават ранни апологети, като св. Поликарп Смирненски[8], св. Ириней Лионски [9] и Ориген [10]. Православната църква празнува неговата памет на 20 декември (Игнажден), а Римокатолическата църква – на 1 февруари. 29 януари е денят, в който Православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и (след като е превзета от арабите през 637 г.) - обратно в Рим, където те се пазят в храма „Свети Климент“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Martyrium Ignatii – Patrum Apostolicorum Opera, t. II, Lipsiae, 1876.
- ↑ H. Paulsen, W. R. Schoedel, R.M. Grant, Ph. Vielhauer, H. Koester, U. Schnelle, Chr. Trevett, K. Niederwimmer u. v. a.
- ↑ Църковна история, VI, 8.
- ↑ Село Игнатица. Културни забележителности // Сайт на село Игнатица. Сайт на село Игнатица. Посетен на 2024-12-17.
- ↑ Похвала на свещеномъченик Игнатий, 4 – PG, 48, 747 – 756.
- ↑ Църковна история, III, 36, 4 – 6, 10.
- ↑ Светоотеческо наследство. Изборник. С., 2001, с. 5 – 57.
- ↑ Послание до филипяни, IX, 1 – 2.
- ↑ Против ересите, V, 28, 4.
- ↑ Беседа 6 върху Евангелието според св. Лука
 
|
Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Игнатий Богоносец от сайта Енциклопедия „Двери“ към 22 декември 2007. Оригиналният текст с автор(и) Борис Маринов, както и тази производна версия, са защитени от Криейтив Комънс лиценз, лиценз за свободна документация на ГНУ или друг лиценз, съвместим с Уикипедия.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |