Игнажден
Тази статия е за българския народен празник. За почитания в християнството светия вижте Игнатий Богоносец.
| Игнажден | |
.jpg) | |
| Вид | народен и църковен |
|---|---|
| Значение | свързва се със зимното слънцестоене |
| Дата | 20 декември |
| Обичаи | първата коледна вечеря, трапезата е изцяло постна |
Игна̀жден (Идина̀жден, Идина̀к, Млада година, Млад ден, Нов ден – в Източна България, Игнат и Игнатовден – в Западна и Южна България) е ден, в който по източноправославния календар се почита свети Игнатий Богоносец, честван на 20 декември (когато датата се падне в неделя, празникът се измества ден по-рано).[1] Според християнската традиция се смята, че на този ден започват родилните мъки на Богородица, затова в народните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“.[2]
Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Обредността на празника дава представа за начало. В някои райони на България Игнажден се смята за начало на мръсните дни и на прехода между старата и новата година.[2] Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“ след покръстването към езическия празник е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий, преименуван е в Игнажден и е преместен от 21 на 20 декември.
Игнажден в народния календар
[редактиране | редактиране на кода]Обредността е свързана с идеята за начало. Вечерта срещу Игнажден в Източна България е първата кадена вечеря (Бъдни вечер, Варвара, Игнажден, Йордановден). Приготвят се постни храни, сурово жито или просо, цели орехи, лук, туршия. Опича се кравай или питка от прясно тесто без украса, върху нея или върху житото се забожда свещ. Трапезата се прекадява с тамян, а на вечерята се правят наричания за плодородие. Вярва се в предпазващата сила на пепелта от каденето, недогорялата свещ, житото и орехите и те се запазват и употребяват по-късно за ритуали. В Западна България се правят специални обредни хлебове, приготвят се колачета за децата. В Софийско първият игнажденски колак се пази за Бъдни вечер. В Югозападна България срещу Игнажден в огнището се запалва коладник – специално отрязано крушово или дъбово дърво, което трябва да гори до Йордановден. В Родопската област денят се тачи за предпазване от огън.[3]
Най-характерен за празника е обичаят „полязване“, породил и някои от названията на празника – Поляз, Полязовден.[4][5] От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата година. Първият, дошъл в дома, се нарича полезник (сполязник, споходняк, поожняк, полазник). Ако той е с добър „полез“ – добър човек, късметлия или имотен, то годината ще бъде за семейството добра, здрава и плодородна.[6]
Полязването е свързано с обредни действия, основаващи се на инициалната магия, магията на първия ден. Полезникът внася в къщата трески или слама, слага ги край огнището или зад вратата, извършва действия според обичаите в различните краища на България. За него се слага трапеза, дават му се дарове (риза, пешкир, чорапи или къделя вълна). Ролята на полезник има и онзи член на семейството, който сутринта излезе пръв и внесе в къщата трески или слама; той също извършва ритуални действия. За много добър се смята полезът на животни (например на свиня, защото тя рие с муцуната си напред).[6]
В народните вярвания този преходен период между старата и новата година се свързва с появата на различни демонични същества, пакостящи на хората, затова се правят ритуали: рано сутринта на Игнажден жените посипват около къщата с каденото жито/просо и пепел за предпазване и др.[7]
Именици
[редактиране | редактиране на кода]- Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Ина, Инна, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.
Народни поверия, свързани с празника
[редактиране | редактиране на кода]- Не трябва да се дава нищо назаем, за да се запази плодородието в семейството.[2]
- Младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-лесно (свързано с вярването, че на този ден започват родилните мъки на Богородица.[2]
- Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.[8]
- Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.[8]
- Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.[8]
- Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.[8]
- Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
- Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.[8]
- Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.[8]
- Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.[8]
- Не се вари боб, за да не бие градушка.[8]
- Не се пере, за да не налети болест.[8]
- Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.[8]
- Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.[8]
- Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ От това кой ще влезе първи в къщата се гадае каква ще бъде и следващата година, „NOVA“
- ↑ а б в г Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 154. ISBN 954-8289-03-2.
- ↑ Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 154 – 155, 161. ISBN 954-8289-03-2.
- ↑ Полязване // Речник на българския език. БАН.
- ↑ Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 154, 272. ISBN 954-8289-03-2.
- ↑ а б Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 272. ISBN 954-8289-03-2.
- ↑ Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 155. ISBN 954-8289-03-2.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Игнажден - поверия и ритуали // Мениджър.news. Посетен на 18 декември 2021 г.