Светлана Янчева
Светлана Янчева | |
българска актриса | |
Родена |
31 октомври 1964 г.
|
---|---|
Учила в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Награди | „Аскеер“ за поддържаща женска роля: 1994 – „Луда трева“ (заедно с Жорета Николова) „Аскеер“ за главна женска роля: 2007 – „Мъртвешки танц“ „Икар“ за главна женска роля: 2023 – „О, щастливи дни“ |
Актьорска кариера | |
Активност | от 1985 г. |
Семейство | |
Съпруг | Петър Попзлатев |
Уебсайт |
Светлана Янчева Янчева е българска актриса.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в град Бургас. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Николай Люцканов през 1986 г.
Работила е в Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ Шумен, Нов драматичен театър „Сълза и смях“, театър „Сфумато“ и Театър 199.
Първата проява в киното, която ѝ носи широка популярност, е главната роля във филма на режисьора Петър Попзлатев „Аз, Графинята“ през 1989 г. Известна е с участието си във филмите „Нещо във въздуха“ (1994 г.), „Подгряване на вчерашния обед“ и „Разследване“ през 2006 г. и други. Добре позната е с многото си роли на софийски театрална сцени, между които в Народния театър „Иван Вазов“ и Малък градски театър „Зад канала“.
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Таралеж“ (Иван Радоев) – Боряна
- „Чайка“ (Антон Чехов) – Маша
- „Луда трева“ (Йордан Радичков) – Суса
- „Квартет“ (Хайнер Мюлер)
- „Верона“ (Уилям Шекспир)
- „Пиеса за бебето“ (Едуард Олби)
- „Мъртвешки танц“ (Аугуст Стриндберг)
- „Валентинов ден“ (Иван Вирипаев)
- „Животът е прекрасен“ (по „Самоубиецът“ на Николай Ердман)
- „Морски пейзаж“ (Едуард Олби)
- „Хамлет“ (Уилям Шекспир) – Гертруда
- „Жана“ (Ярослава Пулинович) – Жана
- „Човекът, който искаше“ (Антон Чехов)
- „Приятелки мои“ (драматизация на Теди Москов и Симон Шварц по филма на Марио Моничели „Приятели мои“)
- „Пияните“ (Иван Вирипаев)
- „Танцът Делхи“ (Иван Вирипаев)
- „Зимата на нашето недоволство“ (драматизация на Юрий Дачев по едноименния роман на Джон Стайнбек)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2020 | Страх | Светла | ||
2018 | Времето е наше | Анжела Харири | ||
2018 | 8’19” | 6 нов. | ||
2017 | Асансьор за пациенти | |||
2017 | Т2 Трейнспотинг (T2 Trainspotting) | Великобритания | майката на Вероника | |
2015 | Жажда | майката на момичето | ||
2014 | Потъването на Созопол | Джина | ||
2013 | Гордост | Петя, майката | ||
2012 | Аз съм ти... | кастинг главна роля | ||
2012 | Четвърта власт | Лидия Лазарова | ||
2012 | Цветът на хамелеона | майката | ||
2011 | Аве | майката на Вики | ||
2009 | Светото семейство | Бистра | ||
2008 | Дзифт | смуглата циганка | ||
2007 | Самотни сърца | Милена | ||
2006 | Приятелите ме наричат Чичо (тв) | адвокат Кирилова | ||
2006 | Разследване | България/Германия/Холандия | Александра | |
2005 | Майка ми | майката | ||
2005 | Поколение: Изгубени и намерени („Lost and Found“) | Босна и Херцеговина/Сърбия и Черна гора / България/Германия/Унгария/Румъния/Естония | (в новелата: „Ритуалът“) | |
2004 | Живот със София | София | ||
2002 | Рапсодия в бяло | касиерка на гарата | ||
2002 | Подгряване на вчерашния обед | България/Македония | старата Катерина | |
2001 | Съдбата като плъх (тв) | България/Македония | Мария | |
2001 | Писмо до Америка | България/Холандия/Унгария | Дода Петра | |
2000 | И Господ слезе да ни види Посетени от Господ – алтернативно заглавие |
България/Франция | Мария | |
1996 | Приятелите на Емилия | Мария | ||
1993 | Нещо във въздуха | |||
1993 | Пленникът от Трикери | |||
1989 | Аз, Графинята | Сибила Николова, „Графинята“ | ||
1989 | Бягащи кучета | Жана | ||
1985 | Смъртта може да почака | Лили |
Роли в дублажа
[редактиране | редактиране на кода]- „Еър Америка“ (дублаж на bTV), 2009
- „Ловът на мишката“ (дублаж на bTV), 2004
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Получава награда за женска роля във филма „Подгряване на вчерашния обед“[1], както и наградата на Обществото на независимите театрални критици (ОНТК) за 2012 г. за ролята си на Серафима Илинична в спектакъла „Животът е прекрасен“[2].
През 2023 г. получава награда „Икар“ за водеща женска роля за Уини в „О, щастливи дни“ от Самюел Бекет в постановка на реж. Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дудова, Бистра. Светлана Янчева в приключението живот // Капитал, 9 февруари 2007. Посетен на 25 юни 2018.
- ↑ Светлана Янчева с наградата на Обществото на независимите театрални критици за 2012 г. // Културни новини. Посетен на 25 юни 2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|