Четиридесет мъченици севастийски
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети четиридесет мъченици.
| Свети четиридесет мъченици Севастийски | |
 | |
| Починали | 320 г. |
|---|---|
| Почитани в | Православна църква Източнокатолически църкви |
| Празник | 9 март |
| Покровителство | строители |
| Свети четиридесет мъченици Севастийски в Общомедия | |
Св. четиридесет мъченици от Севастия Арменска (на катаревуса се изписват като Ἃγιοι Τεσσεράκοντα, на демотики като Άγιοι Σαράντα) са християнски светци от IV век.
Имената, под които са известни, са основно с гръцки и латински произход: Кирион, Кандид, Домн, Исихий, Ираклий, Смарагд, Евноик, Валент, Вивиан, Клавдий, Приск, Теодул, Евтихий, Иоан, Ксантий, Илиан, Сисиний, Ангий, Аетий, Флавий, Акакий, Екдикий, Лисимах, Александр, Илий, Горгоний, Теофил, Дометиан, Гай, Леонтий, Атанасий, Кирил, Сакердон, Николай, Валерий, Филоктимон, Севериан, Худион, Мелитон, Аглай.
Към тях се присъединява и техният тъмничар, който също се покръства и пострадва от гоненията.
Агиография
[редактиране | редактиране на кода]Светите четиридесет мъченици са 40 римски войници от арменската кохорта в град Севастия в Малка Армения (дн. град Сивас), принадлежаща към ХІІ легион (наречен още Fulminata), които след жестоки мъчения загиват за своята вяра в Христос през 320 г. Те пострадват в Севастия Минор по време на гоненията на Лициний, започнали през 316 г. (в противопоставяне на напътствията на Сердикийския и Миланския едикти).
Най-старото и вероятно най-достоверно сведение за тяхното мъченичество е на Василий Велики в негова омелия по време на техния празник.Според него те не са роднини, но са близки приятели, верни другари и бележити и уважавани войни.
Арестувани са за това, че отказват да участват в групово поклонение на езическите богове, към което Лициний задължава войниците си. След поредица от разни изпитания, в които доказват непреклонността си в изповядването на християнството, 40-те войници са оставени да замръзнат в леденото езеро до Севастия (освен ако не се предадат и не го напуснат - предполага се, за да станат езичници). Един от тях - Мелитос - не издържа и се впуска към близката баня да се затопли, но скоро умира - (според легендата) от рязката промяна на температурата. Останалите умират от студ.
Храмове
[редактиране | редактиране на кода]След Битката при Клокотница и удържаната в нея блестяща победа над епирския деспот Теодор Комнин българският цар Иван-Асен II издига църкви в тяхното име на мястото на битката, на хълма Хасара до днешното село Сталево и в столицата Търново.
-
Темнишки надпис от времето на цар Самуил 10 – 11 в., плочката с размери 20х20 см е открита край с. Горни Катун при гр. Крушевец -
Царски мемориален храм-мавзолей Свети Четиридесет мъченици, въздигнат в чест на голямата победа на Иван Асен II при Клокотница
