Направо към съдържанието

Кохорта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за военното формирование. За статистическото понятие вижте Кохорта (статистика).

Кохо̀ртата (на латински: cohors) е вид военно формирование в армията на Древен Рим. Тя е основната военна структура в реформирания от Гай Марий републикански легион. В нея влизали приблизително 480 души. Била съставена от шест центурии, обединени в три манипули. От втората половина на I в. първата кохорта на всеки легион била увеличена до близо 800 души и реорганизирана в 5 центурии (така всяка центурия била с двоен състав). Десет кохорти формирали легион.

Легионер от пехотна кохорта с походно оборудване, възстановка
  • Cohortes praetoriae – преторианските кохорти не образували легион. Преторианците са били лична охрана на императорите (временно са наричани cohors palatina – дворцови кохорти).
  • Cohors togata – кохорти от преторианци с цивилно облекло, натоварени с функции в pomerium-а (свещен център в столицата, където всички оръжия били забранени).
  • Cohortes urbanae – полицейски кохорти, патрулиращи в столицата. Създадени са от Август като контрапункт на неимоверно нарастващата сила на Преторианската гвардия.
  • Cohortes vigilum – пожарникарска кохорта в столицата.
  • Cohors Germanorum – единица от Germani custodes corporis (имперска гвардия, вербувана в Германия).

Латинската дума cohors е използвана в по-широк смисъл за описание на „сравнително голяма“ група хора.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cohort (military unit) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​