Свети Никола (Търкане)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| „Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
 | |
 Местоположение в Кочани | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Търкане |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Брегалнишка |
| Изграждане | 1830 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е възрожденска православна църква в кочанското село Търкане, източната част на Северна Македония. Част е от Брегалнишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Църквата е построена в 1830 година. Изписана е в 1868 година.[1] Празничните икони на иконостаса са от 1858 година и са дело на Николай Михайлов.[2]
В триод от храма има приписки: „Знано буди 1883 година падна церквата“, „Този триодонъ е купенъ съ цѣрковни пари 1849“ и „Церквата е правена 1883“. От тях може да се заключи, че храмът е потрадал силно и е направен наново в 1883 г.[3]
Един от зографите, работили при обновата на храма, е Евтим Иванов от Осой, заселил се по-късно в Кочани. В полукупола над западната врата в притвора той е оставил надпис: „Воиимѧа ѿца и сїна и светаго дха сей божествени храмъ на Светаго Ніколаї обновисѧ во лето: 1917: г: ме априлъ дена 4: но това време бѣ с Х. у свещенїкъ Ѧне питропъ Ефремъ Димитрїевъ настоѧтелъ Ефтим Зашовъ и Гуцо Арсофъ изъ руки Ефтимъ: Ивановъ от Дебрско с: Осой + клисаръ Хрланпи Ефтимовъ“.[3]
В 1889 година в църквата работи Исая Джиков, който рисува стенописи и икони. От вътрешната страна над северната врата е запазен надпис: „Вославу стїыѧ единосущныѧ животворѧщиѧ и нераздѣлныѧ троице ѡца и сна итаго дха: иже во богохранимотъ село Таркане исписахсѧ сеи бжестненыі црковъ сти Николае исо вси ѡпщаѧ христианскаѧ помощъ: изруки зуграфъ Исаиѧ ѿ каза деборска ѿ село Осой Џиковъ: 1889: ле.“ Според Асен Василиев стенописите са „безжизнени и пропити с упадъчен вкус“. Иконите в храма според него са по-добри, като например тези на Свети Атанасий, Архангел Михаил, Свети Никола, Света Богородица, датирана „Во лѣто 1883 октомврій 27 д.“, Исус Христос (59 на 95 cm) с надпис: „Си. икони изъ руки Исаиѧ Джиков ѿ село Ѡсоиі: 1883“, Йоан Кръстител, Архангел Гавриил, датирана 1883 г., Свети Илия с надпис: „Сиѧ икона приложи Илчѡ Филиповъ за чадомъ его Кузманъ Миѧилъ Ефтимъ Ћерасимъ Псалтиръ Доца Иѡрдана 1883“. На северната стена на храма е иконата на Свети Георги, надписана „Сиѧ икона приложи Иованъ Миновъ со чадомъ Мино Щерю Ташо Ангеле Гиѡрги 1884“. На южната стена е иконота на Свети Димитър, датирана 1883 г.[4] В храма има творби, приписвани на Кръсте Зограф.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Облешевска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2018-12-15. Посетен на 29 март 2014 г.
- ↑ Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 357. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 258.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 257.
- ↑ Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 29. (на македонска литературна норма)
