Направо към съдържанието

Свети Никола (Вуково)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“
Карта Местоположение във Вуково
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоВуково
ВероизповеданиеБългарска православна църква
ЕпархияСофийска
Архиерейско наместничествоДупнишко
ИзгражданеXVI век
Статутнедействащ храм, паметник на културата
Състояниереставрирана
„Свети Никола“ в Общомедия

„Свети Никола“ е късносредновековна българска църква в село Вуково, община Бобошево, област Кюстендил.

Църквата се намира на около 2 км южно от селото, в дълбок и труднодостъпен дол, при старите селски гробища. Еднокорабна, едноапсидна, триконхална църква, без притвор, с плитка арка на западната фасада, с външни размери 4,43 Х 2,75 м. Сводът е полуцилиндричен. В конхите са прорязани малки тесни прозоречни отвори. Изградена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Покривното покритие е от нацепени каменни плочи. Църквата е полувкопана в земята. Цялата вътрешност е била изписана, а също и арката на западната стена. От стенописите са останали частични фрагменти. Църквата е построена през XVI в., от който период е и запазения живописен слой. Времето и невежеството са нанесли върху стенописите тежки повреди и от тях са запазени само незначителни фрагменти.

Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата с местно значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.).

Църквата носи името на Свети Никола или Свети Николай Мирликийски Чудотворец (270 – 343). Той е източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците. През средновековието мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия където се пазят и до днес.

В България денят на светеца – Никулден, се празнува на 6 декември.

  • Божков, Атанас, – За някои забравени паметници на българската монументална живопис от XVI в. Стенописите във Вуково, сп. Изкуство, 1964 г., кн.9 – 10, с.47 – 56;
  • Василиев, Асен, – Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма., В: Известия на Института за изобразителни изкуства, VII, 1964 г., с.153;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14;
  • Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ – Кюстендил, печат. Дийор Принт ООД, с.110;