Свети Йоан Предтеча (Корабия)
„Свети Йоан Предтеча“ „Sfântul Ioan Botezătorul“ | |
Местоположение | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Румъния |
Населено място | Корабия |
Вероизповедание | Румънска православна църква |
Епархия | Слатинска епископия |
Изграждане | 1888 – 1889 година |
Състояние | действащ храм |
„Свети Йоан Предтеча“ или „Свети Йоан Кръстител“ (на румънски: „Sfântul Ioan Botezătorul“) е храм на Румънската православна църква в квартал Градище в румънския град Корабия, окръг Олт, част от Слатинската епископия на Олтенската митрополия.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е разположена в североизточната махала на града Валя Сяка на улица „Николае Титулеску“ № 32.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Основният камък на църквата е положен на 15 май 1888 година, а строежът завършва на 1 октомври 1889 година, за което свидетелства надпис, изписан на вътрешната стена, на входа на църквата:
„ | […] cu cheltuiala enoriașilor și cu concursul altor binevoitori din afară, în zilele P.S. Episcopul Severin Ghenadie iar piatra fundamentală s-a așezat și binecuvântat de protoereul județului Romanați, D. Luizescu, în ziua de 15 mai 1888.[2]
[…] на разноски на енориашите и с помощта на други доброжелатели отвън, в дните на П. С. епископ на Северин Генадий, а основният камък е поставен и осветен от протойерея на окръг Романаци Д. Луизеску на 15 май 1888. |
“ |
В архитектурно отношение църквата е кръстообразна, с два големи и два малки купола.[2]
В 1889 година в църквата работят дебърските майстори зографи Мирон Илиев и Григор Петров.[3]
Изписана е от художника Янку Константинеску от Крайова.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Biserica Sfântul Ioan Botezătorul, Corabia // Biserici. Посетен на 15 юли 2024 г. (на румънски)
- ↑ а б в г Biserica „Sfântul Ioan Botezătorul” – Corabia // Calator prin Romania. Посетен на 15 юли 2024 г. (на румънски)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 204.