Мирон Илиев
| Мирон Илиев | |
| български зограф | |
| Роден |
не по-късно от 1870 г.
|
|---|---|
| Починал | 1914 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Велко Илиев Нестор Илиев |
| Мирон Илиев в Общомедия | |
Мирон (Мирче) Илиев е български иконописец от Възраждането, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в голямото мияшко село Тресонче, Дебърско. Братята му Нестор Илиев и Велко Илиев също са зографи.[1]
Заедно с Димитър Папрадишки и с иконописците от Тресонче Григор Петров и Аврам Дичов от Дебърската школа изписва църквата в Осоговския манастир.[2]
Илиев работи с Аврам Дичов, Григор Петров и Петър Новев в 1885 година в „Свети Никола“ в Ранковце.[3] Там оставят надписа „Рукою Амраама Дичовъ и Миронъ Илиевъ, и Григориа Петровъ зографъ Тресанчани, Дебрали. 1885 маиа 8.“[4]
През 1886 година пристига, вече като обучен образописец, с най-големия си брат Нестор в Княжество България и се заселва в Оряхово, откъдето често ходи да работи във Влашко.[1] Мирон Илиев работи най-активно във Влахия и развива най-широка дейност през 70-те до 90-те години на XIX век.[5] През 1889 година изписва цялата църква „Свети Николай“ – стенописи и икони в село Крънджени.[1] Връща се в Оряхово, но отново заминава за Влашко и заедно с Григор Пачаров работи в църквата „Свети Йоан Предтеча“ в корабийската махала Валя Сяка.[1] През лятото на същата година се връща в Тресонче, но на есен работи в „Свети Николай“ в Куманка, Каракалско заедно с брат си Велко и калфата му Саве Попбожинов. Ктитор на украсата на църквата със 75 наполеона е Паун Чок и Мирон Илиев му прави портрет на стената.[1] През пролетта на 1890 година Мирон Илиев се връща в Оряхово, откъдето с Григор Пачаров заминават за Македония.[1] А Велко Илиев, Саве Попбожинов и Мелетий Божинов изрисуват църквата в село Катен.[1] През есента Мирон и Григор се връщат и заедно с другите трима заминават за Влашко и изписват църквата „Свети Николай“ в село Вълчелe.[1]
През 1892 година Мирон Илиев, Мелетий Божинов и Григор Пачаров рисуват църквата на село Пражба, Каракалско. След завръщането си рисуват в църквата „Света Петка“ на Селановци, Оряховско.[1] В 1893 година работи в „Свети Георги“ в Луковит с помощниците си[1] и Максим Ненов.[4] Там изписват купола и поправят икони.[1]
През есента на 1893 година тайфата на Мирон Илиев работи в „Света Троица“ Карлуково. Работят в „Света Троица“ в Мездрея (1893) и в „Свети Атанасий“ в Галатин, където иконите не са подписани. По-късно Мирон Илев работи в старата църква „Свети Георги“ в Оряхово, където преправя лозите, позлатява резбите и рисува стенописи.[1]
През есента на 1894 година Мирон, Мелетий и Саве отиват в Червен бряг, а Велко и Григор след като завършват работата в църквата „Свети Спас“ в Бутан, се присъединяват към тях и рисуват икони и стенописи в Червен бряг. След това Мирон Илиев работи с тайфата си в Реселец и изрисува всички икони и стенописи в църквата „Свети Георги“. На следната 1895 година работят в „Успение Богородчно“ в Габаре и после се връщат у дома в Дебърско. На следната година отново са в Оряхово и работят икони за различни църкви.[1] Около 1896 година заедно с брат си Велко Илиев прави иконописта и дърворезбите в църквата „Света Троица“ в Крушовица, Оряховско, построен в същата година.[6]
В 1897 година работят в църквата „Света Троица“ на село Радиненец[1][7] и обикалят из Плевенско.[1]
На следната 1898 година Мирон Илиев, Велко Илиев, Григор Пачаров и Мелетий Божинов рисуват в църквата на Бреница „Възнесение Господне“ и в „Света Троица“ в Липен. В 1899 година работят в църквата на Криводол „Света Троица“, а на следната 1900 – в „Успение Богородично“ в Малорад. В 1902 година Мирон заедно със сина си Апостол Миронов рисува икони в Слатина. Апостол Миронов по-късно става свещеник и е убит в 1913 година.[1]
Мирон Илиев умира в 1914 година в Лом.[1][5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 204.
- ↑ Осоговски манастир „Свети Йоаким Осоговски“ – СВЕТИ МЕСТА // Осоговски манастир „Св. Йоаким Осоговски“. svetimesta.com. Посетен на 15 януари 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 188.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 189.
- ↑ а б Стоименов, Стоян. Традиция и нови черти в българското изкуство. София, БАН, 1976. с. 137.
- ↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
- ↑ Село Обнова // Община Левски. Посетен на 5 април 2014.
