Свети Иван Рилски (Пловдив)

„Свети Йоан Рилски“
Изглед отстрани
Местоположение в Пловдив42.160871, 24.742083
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Пловдив
Вероизповедание	Православие
Епархия	Пловдивска – БПЦ
Тип на сградата	еднокорабна
Архитект	Христо Бърнев
Изграждане	1931 г.
Статут	действащ храм
„Свети Йоан Рилски“ в Общомедия

„Свети Иван (Йоан) Рилски“ е православна църква в град Пловдив, посветена на българския светец Иван Рилски. Църквата се намира в квартал „Каршияка“, на ул. „Васил Левски“ № 85 в район „Северен“. Дворът на църквата има вход и от ул. „Свети Иван Рилски“.

История

Според предание, още през XVIII в. в пловдивско предградие на север от река Марица е съществувал малък параклис, посветен на св. Йоан Рилски Чудотворец. През 1848 г. Стоян Тодоров Чалъков е издействал султански ферман за построяване на по-голям храм за нуждите на нарасналото население в северната част на града. Той и зет му Димитрика Мицора – пловдивски търговец и бегликчия, грък родом от Мецово, даряват средства за построяване на храма. Помощи осигурил и българският възрожденски деец Александър Екзарх, намиращ се по това време в Цариград. Запазено е писмо до него от църковното настоятелство, което го уведомява за тържественото освещаване на храма на 6 ноември 1849 г. и го моли да бъдат изпратени богослужебни книги.

Първият свещеник е поп Златан Груев Кинов, които е и първият български учител в училището, построено към храма. С него служи и поп Анастасий. Архитектурата на храма е била трикорабна псевдобазилика. Майсторите строители са не­известни. Дърворезбата на иконостаса е изпълнена от братята Димитър и Антон Станишеви. Димитър е изработил и владишкия трон. Стените на храма са изписани през 1864 – 1865 г. от пазарджиш­ките зографи – братовчедите Стефан Андо­нов и Атанас Гюдженов, завършили преди това стенописи­те на пазарджишката „Св. св. Константин и Елена“. Техни помощници са Андон Варски и Милтиади Николов, син на зографа Никола Одринчанин.

На 3 март 1923 г. при по­жар сградата на храма е унищожена до основи. Оцеляла е само камбанарията, построе­на отделно в двора на църквата. Веднага след това започва съби­ране на средства за нов храм. На 19 септември 1925 г. митропо­лит Максим полага основния камък. Строежът е завършен през 1929 г. Проектът е на арх. Христо Бърнев, а строителни­ят надзор на инж. Христо Бъчваров. Архитектурата на новия храм е еднокорабна, с кръстовиден наос и полусферичен ку­пол. Нова камбанария е издигната над притвора, а източната стена е полукръгла апсида. Към архитектурата успешно са адаптирани мотиви от старо­то българско църковно изку­ство.

През 1931 г. резбарят Атанас Филаретов изработва иконо­стаса и амвона, а следващата година Иван Тосков украсява архиерейския трон. Големите царски икони са дело на калоферския художник иконо­писец Кирил Кънчев. Целият комплекс – храмът и свещеническият дом – получават завършен вид през 1935 г. След построяване на черков­ната сграда и свещеническия дом (1935 г.) целият комплекс получава завършен вид. На 15 октомври 1938 г. новоръкоположеният митрополит Кирил освещава храма.

Изписването на стените през 1948 г. е дело на колектив под ръководството на проф. Димитър Гюдженов, син на зо­графа Атанас Гюдженов и членове на колектива са проф. Георги Богданов, съпругата му Олга Богданова и др..

Храмов празник – 19 октомври.

Украса и оформление

• В се­верния край на иконостаса върху аналой е иконата от 1854 г. „Взиграние“, която изоб­разява св. Богородица, заоби­колена от 12-те апостоли.
• Освен сцените от живота на Иисус Христос и св. Богородица, интерес предизвикват църковно-историческите композиции „Св. св. Кирил и Методий пропо­вядват на народа“ и „Св. Йо­ан Рилски връща даровете на цар Петър“.

Паметници

• При източната страна на хра­ма е оформен неголям некропол в ансамбъл с историче­ски паметници. Това са надгробията на заслужили све­щеници, духовни водачи, учители, борци за национално освобождение, радетели за Съединението на България като поп Манол Коларов и Христо Кос­тов – поп Тачо.
• От двете страни на апсидата са монти­рани две възпоменателни плочи на загиналите в Бал­канската и в Първата светов­на войни жители от „Каршияка“.
• Друг за­бележителен исторически паметник показва мястото, къ­дето са погребани двамата руски унтерофицери Раков и Разбицкий, загинали при ос­вобождението на Пловдив в Руско-турската освободител­на война на 2 януари 1878 г.