Свети Георги (Зъбово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
„Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“ | |
Общ изглед | |
Местоположение в Зъбово | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Северна Македония |
Населено място | Зъбово |
Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Епархия | Струмишка |
Архиерейско наместничество | Струмица |
Изграждане | 1852 г. |
Състояние | действащ храм |
„Свети Георги“ в Общомедия |
„Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Ѓорѓи“) е възрожденска православна църква в струмишкото село Зъбово, Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Храмът е изграден в 1852 година.[1][2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение е псевдобазилика с полукръгла апсида със слепи ниши на изток и долепена камбанария и открит трем на запад и север.[3] Трите кораба са разделени с пет двойки колони.[4] Стълбовете са изписани със спирални геометрични мотиви. Капителите са комбинация от торус и трохилус.[5] Таваните на трите кораба са плоски.[4]
На запад е пристроена камбанария.[3] Апсидата на изток е с три симетрично поставени прозореца.[6] Фланкирана е от два високи полуцилиндрични пиластъра. На по-късно измазаната фасада са запазени мотиви от кръстове странично от апсидата. Апсидата има и пет слепи ниши. Така тя прилича много на апсидата на по-старата църква „Св. св. Константин и Елена“ в Моноспитово, която има седем двойни ниши. Очевидно църквата в Зъбово е правена по подобие на моноспитовската и е възможно да е изградена от същата майсторска тайфа.[7] Прозорците са с полукръгли арки (окулуси). На източната фасада в голяма овална мандорла е разположен равностранен фитоморфен кръст (четирилистна детелина),[8] фланкиран от два по-малки кръгли отвора.[9]
Иконопис
[редактиране | редактиране на кода]В храма в 1863 и 1875 година изписва икони зографът Андон Петров.[10] През 1875 година в църквата рисува Иван Константинов от Петрич, което сочи запазеният надпис „Ιστοριαν: ο ναος: του τος δια συνδρομης: απαντον χριστιανων εκ χρητον Ιωαννο Ζογραφο εκ Πετριτς μαρτι: 8: 1875“.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Зубово // Општина Ново село. Посетен на 20 декември 2019 г.
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 204. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 203. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 212. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 207. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 208. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 209. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 210. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 218. (на македонска литературна норма)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 290.