Свети Георги (Долно Топчиево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου | |
 Иконостасът | |
 Местоположение в Илиджиево | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Топчиево |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Гумендженска, Боймишка и Ругуновска |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1854 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
„Свети Георги“ (на гръцки: Αγίου Γεωργίου) е българска възрожденска православна църква в долната махала на солунската паланка Топчиево (Гефира), Егейска Македония, Гърция, част от Гумендженската, Боймишка и Ругуновска епархия на Вселенската патриаршия.[1]
Църквата е построена около 1854 година от лерински майстори. Църквата, енорийски храм на Долно Топчиево, представлява трикорабна базилика с женска църква с размери 13,90 Χ 9,10 m. На запад и юг има трем, реставриран в 70-те години на ХХ век, като западната му част е напълно затворена. На изток храмът завършва с петостранна апсида със собствен покрив. Над апсидата има оберлихт. Останалата част е покрита с четирискатен покрив със засеци на малките стени. На западната фасада има два кръгли прозореца и релефни кръстове. Храмът има две врати, оформени с дялани камъни. Над трегера на южната има ниша с образа на светеца покровител. Зидарията е от речни камъни, а ъглите от правоъгълно издялани каменни блокове.[2][1]
Интериорът е претърпял много по-късни интервенции. От дървените декорации на храма е оцелял единствено иконостасът, който също е променен и не прилича на тези от периода. Оригинални са единствено иконите – дело на зограф от Кулакийската художествена школа. Дървените тавани са оригинални, но са в лошо състояние.[2][1] Общо в храма са запазени 39 ценни икони, едни царски двери, едно разпятие и една литийна хоругва.[3]
На 19 юли 1985 година църквата е обявена за паметник на културата под надзора на Девета ефория за византийски старини към Министерството на културата.[2][4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXVI. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б в 20. Ιερός ναός Αγίου Γεωργίου Κάτω Γέφυρας // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 23 юни 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXVII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ34/31678/689/12-7-1985 - ΦΕΚ 455/Β/19-7-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-15. Посетен на 18 октомври 2014.
