Свети Георги (Горно Уйно)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ | |
 | |
 Местоположение в Кюстендил | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Горно Уйно |
| Вероизповедание | Българска православна църква |
| Епархия | Софийска епархия |
| Архиерейско наместничество | Кюстендилско |
| Архитектурен стил | възрожденски |
| Изграждане | 1866 г. |
| Статут | действащ храм |
„Свети Георги Победоносец“ е възрожденска българска църква в село Горно Уйно, община Кюстендил.
Възпоменателна кръгла плоча, взидана на задната стена, е с надпис: „21000 гроша шо са ошле пари за църквата“. Там е отбелязана и датата на построяването на църквата – 1866 г.
Църквата е еднокорабна, с красива архитектура и e солидно изградена. Апсидата е разнообразена със седем слепи ниши, така че тя изглежда седмостранна, а над нея, под самия покрив е издаден навън дълбок корниз, който бележи вътрешния полуцилиндричея свод. Същият корниз е украсил и западната стена. Нейното обогатяване се състои в трите аркови отвора на откритата нартика, поддържана от три колони и удължение на северната стена. Западната колонада на откритата нартика поддържа втори етаж на вътрешното помещение на отделението за хора.
Иконите на иконостаса са в три реда, и са рисувани през 1867 г. от неизвестен живописец. Стенописите датират от 1892 г. и са дело на Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония. Стенописната украса е разположена предимно по стените. На свода има само едно изображение на Саваот. В апсидата е изобразена Богородица Ширшая небес. Под нея са представени в цял ръст светците Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст и Атанасий Велики. На северната стена са изписани образите на Йоан Кръстител, Алекси Божи човек, Богородица, Свети Никола, Архангел Михаил изважда душата на богатия, и Свети Пантелеймон. На южната стена са представени Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, Възкресение и под него – Рождество и Кръщение Христово. На северната стена на притвора е нарисувана част от Страшния съд.
Църквата празнува на 6 май.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Василиев, Асен – В.Кюстендил и Кюстендилско. Сборник. София, изд. ОФ, 1973 г., с.308-9;
- Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 587 - 588.;
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане
- Десислава Страхилова, Традиция и новаторство в творчествотоо на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край)
