Свети Атанасий (Луково)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.
| „Свети Атанасий“ „Свети Атанасиј“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Струга | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Луково |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Стружко |
| Изграждане | 1883 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Атанасий“ в Общомедия | |
„Свети Атанасий Велики“ (на македонска литературна норма: „Свети Атанасиј Велики“) е възрожденска църква в стружкото село Луково, Северна Македония. Църквата е част от Стружкото архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
Църквата е изградена в 1883 година от дялан камък от местното население.[1][2] Църквата е главен храм на селото и около нея в двора са гробищата на родовете Маджовци, Коловци, Шуминовци, Петановци и Видичевци.[3] В църквата в 1894 година рисува Аврам Дичов и тя е неговото последно дело.[4] В храма рисува и дебърският майстор Янаки Ненчов.[5]
В 2010 година в църквата става кражба на 21 икони, дело на Аврам Дичов.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Трајковски, Мики. Од црква во Луково однесени 21 икона // Утрински весник, 21 септември 2010. Архивиран от оригинала на 2016-09-24. Посетен на 24 май 2016. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 26 март 2014 г.
- ↑ Филиповиќ, Миленко. Дебарски Дримкол. Скопље, 1939. с. 138–141.
- ↑ Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 26 март 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 262.
