Свети Атанасий (Костохори)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.
| „Свети Атанасий“ Αγίου Αθανασίου | |
 Стенописи от храма | |
 Местоположение в Костохори | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Костохори |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Берска, Негушка и Камбанийска |
| Архиерейско наместничество | Добра |
| Изграждане | XV век |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Атанасий“ в Общомедия | |
„Свети Атанасий“ (на гръцки: Αγίου Αθανασίου) е средновековна православна църква в берското село Костохори, Егейска Македония, Гърция.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Храмът е гробищна църква, разположена в северозападния край на селото.
История
[редактиране | редактиране на кода]Няма запазени исторически сведения за църквата. Според характера на стенописите храмът е построен в XV век или в XVI век - според Флора Караяни стенопосите датират от последната четвърт на XV век, според Танасиос Папазотос от началото на XVI век, а според Цвета Кунева са в периода началото до 30-те години на XVI век.[2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Представлява малка еднокорабна църква с полукръгла апсида и дървен покрив.[1][2] Размерите на храма отвън са 5,15 m на 3,5 m. В олтара има и протезисна ниша. Съдейки по отсъствието от стенописите на сцените от Великите празници върху южната и северната стена, които в горните части са разрушени, вероятно храмът е имал свод, в който са били Великите празници. Притвор няма, а зидарията е от ломени камъни.[2]
Стенописи
[редактиране | редактиране на кода]
Вътрешността на храма е изписана с ценни стенописи,[1] частично съхранени и разположени в две зони и върху четирите стени. Под мазилката на западната фасада също се виждат фрагменти от стенописи, като може да се идентифицира патронът Свети Атанасий в нишата. Във вътрешността на храма в конхата на апсидата е Света Богородица с Младенеца и Поклонение на жертвата със Свети Йоан Златоуст и Свети Атанасий Александрийски, включен в сцената, тъй като е патрон на храма. От двете страни на малкия апсиден прозорец е Христос Жертва в дискос от северната страна и на потир от южната. В нишата на северната ниша на протезиса традиционно е изобразен Свети Стефан. От южната страна е неидентифициран дякон. Над апсидата е Преображение Господне.[2]
Двете зони на южната и северната стена са разделени от орнаментирана лента. В долната са изобразени светци в цял ръст, а в горната - в медальони на фона на растителни мотиви. Във втората зона на южната стена се идентифицират Свети Пантелеймон, Свети Козма и Свети Дамян, а на северната само Света Петка. В първата зона на южната стена са неизвестен архиерей, Свети Атанасий Александрийски, Архангел Михаил, Свети Георги Кападокийски и Свети Димитър, като светците воини са в благородническо облекло. На северната стена са изобразени жени светици – Света Марина, Света Варвара, Света Неделя - и Свети Йоан Кръстител.[2]
В горната зона на западната стена традиционно е изписана композицията „Успение Богородично“. В първата зона обаче вместо традиционните Архангел Михаил и Св. св. Константин и Елена са изобразени местният светец Антоний Нови и Света Соломония.[2]
Идентификация на зографското ателие
[редактиране | редактиране на кода]Стенописите принадлежат към Костурската школа, силно активна в Македония и изобщо на Балканите в последните две десетилетия на XV век и XVI век.[1][2] За това свидетелстват много иконографски и стилови елементи - орнаментът, разделяш зоните, поставянето на светците в цял ръст под арки, представянето на войните в благородническо облекло. Паралели на тези стенописи има в „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Сервия (1497 или 1512) и в част от изображенията в църквата „Възнесение Господне“ на Чебренския манастир (1532/1533). Иконографски и стилово живописта от „Свети Атанасий“ е свързана и с живописните паметници, дело на местното Берско ателие от края на XV – първите десетилетия на XVI век.[2]
