Направо към съдържанието

Света Троица (Смолари)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.

„Света Троица“
„Света Троица“
Храмът от североизток
Храмът от североизток
Карта Местоположение в Смолари
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоСмолари
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияСтрумишка
Архиерейско наместничествоСтрумишко
Изграждане1870 година
Статутдействащ храм
„Света Троица“ в Общомедия

„Света Троица“ (на македонски: „Света Троица“) е възрожденска православна църква в струмишкото село Смолари, Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е построен в 1870 година.[2][3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика с равен таван на трите кораба. Трите кораба са разделени с пет двойки колони.[4] Капителите са обърнат пресечен конус.[5]

От юг и запад има открит трем. На запад е пристроена камбанария.[6] Апсидата на изток е единична, неразчленена и без декорация.[7] Прозорците са с полукръгли арки (окулуси), а на източната фасада има кръгла мандорла.[8]

Във вътрешността стълбовете, разделящи трите кораба са изписани със спирални ленти в синьо, охра и бордо.[9]

Иконопис[редактиране | редактиране на кода]

В 1897 година в храма работи струмишкият зограф Григорий Пецанов.[1][10] На западната врата на храма има надпис: „Изобразисѧ сей бжественій храмъ стыѧ трцы во времето на свѧщникъ Пантелиѧ и на феткио епитропъ дедо Митре Теповъ, купно съ новый епитропъ Келю Теновъ и сосъ настоѧтелите и надзирателите черковни г-да Раггелъ Гѡоргиевъ Геѡрге Стоиловъ, въ лѣто 1897 год. Въ месецъ аѵгустъ 9-ый чресъ руки на зографа Григорїа Пецановічъ ѿ градъ Струмица сос настоѧніето же на кмета Андонъ Манчовъ“.[1]

На западната фасада Пецанов е изписал композицията „Страшният съд“, която обаче е значително повредена от времето. Сходно решение Пецанов прилага и в „Свети Димитър“ в Градец.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 287.
  2. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонски)
  3. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 155. (на македонски)
  4. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 203. (на македонски)
  5. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 212. (на македонски)
  6. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 204. (на македонски)
  7. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 207. (на македонски)
  8. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 209. (на македонски)
  9. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 211. (на македонски)
  10. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 219. (на македонски)
  11. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 210. (на македонски)