Света Параскева (Плевен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Параскева.
| „Света Параскева“ | |
 Местоположение в Плевен | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Плевен |
| Религия | православие |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Плевенска |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1870 – 1872 година |
| Статут | действащ храм |
„Света Параскева“ е православна църква в град Плевен, България. Храмът е част от Плевенската епархия на Българската православна църква.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Храмът е разположен на улица „Света Параскева“ № 1 в центъра на града.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1850 година в Маньова махала е построена малка църква, плетен градеж и вар, нарчана Плетеницата. Църквата се разрушава и църковното настоятелство, начело с Янаки Бенов, чрез търговеца Георги Тъпчилещов издейства султански ферман за обновяването на храма.[1]
Строежът на новата църква започва на 4 май 1870 година и завършва през есента на 1872 година. Осветена е от екзарх Антим I Български на Игнажден в 1872 година.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика с притвор на запад и две странични помещения, наос със солей. Каменните колони на храма са били част от манастирска църква разположена край селата Славовица и Оряховица, разрушена по Кърджалийското време. Двата странични кораба са посветени на свети архидякон Стефан и на българските просветители св. св. Кирил и Методий. Стенописите в храма са дело на Господин Сербезов.[1] В 1903 година видният дебърски майстор Данаил Несторов изписва иконостасните икони, както и иконата на владишкия трон.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Храм „ Св. Параскева” // Община Плевен, 10 октомври 2017. Посетен на 30 октомври 2024 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 224.
