Господин Желязков
Господин Желязков | |
български художник | |
Роден | Господин Желязков Сербезов
Демирча, Османска империя |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национална художествена академия |
Господин Желязков в Общомедия |
Господин Желязков Сербезов е български художник.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8b/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%E2%80%93_%D0%93%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%B2.jpg/250px-%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%E2%80%93_%D0%93%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%B2.jpg)
Роден е на 20 юли 1873 г. в добруджанското село Демирча, близо до Кюстенджа. Основно образование получава в Добрич, а във Варна завършва гимназия. Учител по рисуване му е Антон Митов. Приет е в първия випуск на Държавното рисувателно училище в София при Иван Мърквичка и Антон Митов[2]. През 1899 г. завършва с отличие. Печели стипендия на Светия синод на Българската православна църква и специализира църковна живопис в Русия. Ученик е на Иля Репин в Художествената академия в Петербург. През 1907 г. се завръща в България и получава разрешение да се занимава с иконопис и стенопис в храмовете във всички епархии[3][4][5][6]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
- Стенопис Света Троица в центъра на купола на църквата Седмочисленици“ в София
- Стенописи на светители, българските светии на пояса около олтара и житийни сцени - композициите „Иван Рилски връща даровете на цар Петър“ и Покръстването на княз Борис I“, надвратна икона на красните двери и др. в храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София
- Катедралния храм „Св. Димитър“ във Видин,
- Църква „Света Троица“ в Добрич,
- Десет икони и картини с евангелски сюжети в черквата „Св. Никола“ във Враца
- Академични икони в църквите: Света София в София, Света Троица в София, Свети Атанас във Велико Търново, Света Петка в Плевен, Света Троица в Толбухин, Свети Георги в София, Успение Богородично в Елена, Света Троица в Горна Оряховица и много други.
- Академични стенописи и икони: Света Петка в Троян, Свети Никола в Карлово, Свети Никола във Велико Търново, Свети Никола в Разград, Свети Георги в Кърджали, църквите в Койнаре, Телиш Горни и Долни Дъбник, Крушовица и много други.
- Мозайки: проект за мозайката на фасадата на Синодалната палата в София.[1]
- Изложби - участия в Лондон (1907), Загреб (1908), Белград (1912)
- Съюзна дейност - Секретар е на българската секция на съюза „Лада“.[1]
На 27 юли 1937 г. пада от скеле при изографисването на Клисурския манастир и умира.[1]
Последователи[редактиране | редактиране на кода]
Олга Богданова
Стефан Николов
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Господин Желязков // galleryloran.com. Посетен на 29 декември 2019 г.
- ↑ ЕИИБ-I. 1980. с. 297.
- ↑ Марков, Стефан. Господин Желязков Сербезов - църковен живописец // Духовна култура 11. 1988. с. 4-10.
- ↑ Белковски, Асен. Господин Желязков // Изгрев 863. 1.8.1947.
- ↑ Божков, Атанас. Господин Желязков // Добруджанска трибуна 99(4862). 20 8 1987.
- ↑ Баджов, Стефан. Господин Желязков // Християнка 6. 1936.