Сабя от Върбица
Сабя от Върбица | |
Съвременна възстановка на сабята от Върбица | |
Информация | |
---|---|
Тип | Меч |
Произход | Първа българска държава |
Арсенал | Конница |
Период | Ранно Средновековие |
Разпространение | Източна Европа |
Широчина на острието | 4,2 – 3 см |
Дължина на острието | 77,6 см |
Обща дължина | 93,4 см |
Тегло | 0.970 кг |
Сабя от Върбица в Общомедия |
Сабя от Върбица | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | България |
Находка | Върбица, Велики Преслав |
Експонат | НАИМ, инв. № 306, опис 4, поред. №134 |
Археология | |
Вид | хладно оръжие |
Период | VIII век |
Култура | Прабългари |
Епоха | Средновековие |
Сабята от Върбица е археологическа находка от края на VII или началото на VIII век, когато в Малка Скития и Мизия (съотв. в дн. Румъния и България) се заселват Аспаруховите българи.
Тази находка притежава специфична стилистика, като най-близките паралели се намират със сабите от същия период, открити при Нови Пазар, Черенча и Кабиюк, а също така и с находките от Самарската дъга по Средна Волга (Шелехметски и Больше-таркански некропол), северозападните покрайнини на някогашния Хазарски каганат в междуречието на Дон и Днепър (Сухая Гомольша и Красная Горка по река Северски Донец)[1][2] и Северозападното Предкавказие по поречието на река Кубан (Борисовски некропол). Разпространението на този най-ранен тип саби безспорно съвпада с териториите и посоките на разселване на българите след разпада на държавата им в Северното Черноморие и е индикатор за тяхната материална култура в областта на въоръжението[3][4][5].
Съхранение и оценка
[редактиране | редактиране на кода]Класифицирането и датирането на мечовете от Средновековието се извършва на базата на дължината, ширината и извивката на острието, както и според формата на предпазителя, положението на танга и оформлението на помела.
Сабята е намерена в добре запазено състояние в района на средновековната крепост Калето при Върбишкия проход в близост до Върбица, община Велики Преслав от местния жител Стоян Груев. Сабята е музеен експонат от фонда на НАИМ при БАН[6]. Първоначално тя е отнесена към хронологичната група VIII – X век[7] поради това, че е по-къса и тясна по подобие на други саби с ранна датировка, при които също се наблюдава разположение на острие и танг в една линия[8].
По-обстоен преглед на нейните характеристики довеждат изследователите до нови изводи относно датировката и културно-етническата принадлежност на това оръжие[9]. Тази теория е подкрепена от техническа възстановка и изработка на съвременно копие на оригиналния археологически експонат. Компановката на дръжката при репликата е извършена с кожа от скат и калпаче с два нита, и е заимствана от сабята от Кабиюк.
Подобни находки
[редактиране | редактиране на кода]Оръжия от същия, а може би и от по-ранен период (VI-VII век) с отношение към появата на сабята и нейната еволюция са:
- сабя от гроб №27 на некропола в Нови Пазар[10],
- сабя от Черенча (местност Фисека)[11],
- сабя от могила №4 при Кабиюк, Шуменско[12] и
- две саби от п. 299 и 374 в Платонещи, окръг Яломица в днешна Румъния[13],
- палаш от Ришкия проход[14][15],
- палаш от фонда на НИМ[16],
- сабя от района на Дулово[17]
- палаш от Нова Бяла река [18].
-
Ефес с едноръчна ръкохватка и правоъгълен предпазител
-
Оформлението на ефеса на репликата е заимствано
-
Двойнозаточен връх (елман) на острието
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Рашев Р. Праболгары на югозападной окраине евразийской степи. – В: Средневековая археология евразийских степей. Материалы Учредительного съезда Международного конгресса. Т.I. Казань: Институт истории АН РТ, 2007., с.104 – 118.
- ↑ Комар А.В. Наследие Западнотюркского каганата в Восточной Европе/ДьнЄслово, 2008, с. 288 – 300
- ↑ Чики. Г. Сабли аварского периода в Карпатской котловине: Вопросы типохронологии// Културы Евразийских степей второй половины Iтысячилетия н.е. Самара 2010, стр.207 – 216,
- ↑ М. Даскалов, М.Тонкова. Ранносредновековен колективен гроб със сребърни гарнитури от с. Гледачево, Радневско. Археология год.LI, 2010, кн. 3 – 4, стр. 78
- ↑ Г.Атанасов, С.Венелинова, С. Стойчев. Ранносредновековен некропол в Шумен, квартал Дивдядово.
- ↑ Кънев, И. Ранносредновековни саби от фонда на Националния исторически музей. – Известия на НИМ, т. XX, 2008, с. 45, обр.1 – 2, 46, обр. 3 – 4, 47 – 48
- ↑ Йотов, В. За един тип сабя от ранното българско средновековие. – В: Българите в Северното Причерноморие. т. 4. Велико Търново, 1995, с. 97 – 101
- ↑ Попов Ст. Сабя от колекцията на Националния археологически музей в София, Плиска – Преслав 11, 2015, с. 431 – 433
- ↑ М.Петров, Сабята от Върбица-Шуменско и българският тип саби от ранното средновековие (лична кореспонденция)
- ↑ М.Петров, Н.Хрисимов. Сабята от гроб №27 на старобългарския некропол при Н.Пазар.
- ↑ Атанасов Г., Стойчев С., Дончева С. Три саби от ранното българско средновековие (Нови постъпления в РИМ-Шумен) /Известия на Исторически музей-Шумен 2004, Книга XII, с.73 – 77
- ↑ Р. Рашев, Ст. Станилов, Ст. Стойчев. Кабиюк ранносредновековен могилен комплекс София, 2014 г.
- ↑ Йотов В. Ранние сабли (VІІІ–X вв.) на Нижнем Дунае. // Културы Евразийских степей второй половины Iтысячилетия н.е. Самара 2010, стр.217 – 226
- ↑ Йотов В. Въоръжението и снаряжението от българското средновековие (VII-XI век) Варна, 2004.
- ↑ М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.311 – 332
- ↑ Хрисимов, Н. Едно ранносредновековно прободно-сечащо оръжие (VI–VII век) от колекцията на НИМ. – ИНИМ, XX, 2008, с. 56
- ↑ М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.316, с.326, обр. 3.
- ↑ М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.316, с.327, т.II, обр.2
|