Мейджи
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мейджи.
| Мейджи 明治天皇 | |
| Император на Япония | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Киото, Японска империя |
| Религия | Шинтоизъм |
| Управление | |
| Период | 3 февруари 1867 – 30 юли 1912 |
| Коронация | 12 септември 1868 г. |
| Предшественик | Комей |
| Наследник | Йошихито |
| Религия | шинтоизъм |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Комей |
| Майка | Накаяма Йошико |
| Съпруга | Шокен |
| Партньор | Янагихара Наруко |
| Деца | Йошихито |
| Подпис |  |
| Мейджи в Общомедия | |
Император Мейджи (на японски: 明治天皇) е 122-рият император на Япония, според традиционния ред на наследяване, и управлява от 3 февруари 1867 г. до смъртта си на 30 юли 1912 г. Неговото истинско име е Муцухито (на японски: 睦仁). Подобно на всички свои предшественици, след смъртта си той става известен с посмъртното си име. Именно след неговата смърт се установява новата традиция, според която след смъртта на всеки император се дава име, съвпадащо с ерата, през която е царувал. Тъй като е царувал през ерата Мейджи, той е известен като император Мейджи.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мейджи е роден на 3 ноември 1852 г. в Киото, тогава в провинция Ямаширо. Той е син на император Комей. По това време Япония представлява изолирана, пред-индустриална, феодална страна, доминирана от шогунската династия Токугава и от едрите земевладелци даймио, които управляват повече от 250 децентрализирани територии. През 1860 г. Муцухито е обявен за кронпринц, а след смъртта на баща си през 1867 г. се възкачва на императорския престол.[1] Церемонията по коронацията му се провежда на следващата година, когато и приема името Мейджи. Идването му власт съвпада с разпадането на шогуната Токугава и възстановяването на върховната императорска власт над страната. За разлика от баща си, той подкрепя растящия народен консенсус за нужда от модернизация на Япония по западен модел.[2] През 1868 г. Мейджи дава клетва от пет принципа, с която започва курса на модернизация на страната:
- Ще бъде свикано широко събрание и всички държавни работи ще се решават в съгласие с общественото мнение.
- Всички – управници и управлявани – трябва да се посветят единодушно на делото на преуспяването на нацията.
- На всички военни и цивилни лица и на простолюдието ще бъде позволено да осъществяват своите стремежи и да развиват своята дейност.
- Всички лоши обичаи от миналото ще бъдат премахнати. Ще се спазват правосъдието и безпристрастието, тъй като те се разбират от всички.
- Ще се заимстват знания от цял свят и по такъв начин основите на империята ще бъдат затвърдени.
Като император той формално нарежда, макар да не започва, премахването на феодалната земевладелска система през 1871 г., както и създаването на нова училищна система през 1872 г., приемането на кабинетната система в правителството през 1885 г., провъзгласяването на Конституцията Мейджи през 1889 г. и учредяването на японския парламент през 1890 г. Той играе активна роля във воденето на Първата китайско-японска война (1894 – 1895) и Руско-японската война (1904 – 1905). През 1910 г. издава указ, провъзгласяващ анексирането на Корея от Японската империя.[2] Същата година обаче срещу него е извършен опит за убийство – т.нар. инцидент Котоку. В резултат на провала на заговора, Мейджи организира масови арести и екзекуции на леви елементи.
По времето на управлението ма Мейджи, столицата е преместена от Киото в Едо (Токио). През 1871 г. страната е организира в 72 префектури, заменящи провинциите на бившия шогунат.[3]
Мейджи се превръща в символ на наслагването на западните идеи и иновации върху основата на японската култура. Той дори носи западни дрехи и яде храна, приготвена по западен маниер, но в същото време написва 100 000 поеми в традиционен японски стил през живота си.[2] Когато Мейджи умира през юли 1912 г., Япония вече е претърпяла политическа, социална и индустриална революция, известна като Реставрация Мейджи и се е превърнала в една от великите сили на международната сцена. Наследен е от сина си Йошихито.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Keene, Donald. Emperor of Japan: Meiji and His World, 1852 – 1912. Columbia University Press, 2002. с. 98. ISBN 023112340X/ISBN 9780231123402; OCLC 46731178
- ↑ а б в Meiji // Encyclopædia Britannica, 30 октомври 2019. Посетен на 3 юни 2020.
- ↑ Gordon, Andrew. A Modern History of Japan: From Tokugawa Times to the Present. 2. Oxford University Press, 2009. ISBN 978-0-19-533922-2. с. 63.
- Мещеряков, А. Император Мэйдзи и его Япония. М., Наталис, Рипол-классик, 2006, 736 с. (Восточная коллекция).
|
