За произхода на германските руни скандинавската митология разказва, че бог Один ги получил след като слязъл по дървото на живота Игдрасил и се принесъл в жертва. Най-ранните рунически надписи датират от 160 година от новата ера[1]. С навлизането на християнството руните са изместени от латиницата. Въпреки това те продължават да се използват, но тяхната роля става по-специфична. Например в шведските провинции се използвали до 20 век както за декорации, така и за направата на рунически календари.
Руните са пригодени за писане върху твърд материал като камък или дърво с остър предмет. Били са заменени от латиницата, която е по-добра за писане върху папирус или кожа, но и също подходяща за надписи върху каменни предмети.
Думата руна произхожда от староисландската дума rún и от старогерманскатаrūna, която означава шепот или тайно. В староанглийски думата означавала тайнство. Едно по-пълно определение на руна може да бъде прошепнато тайно тайнство. [2]