Направо към съдържанието

Прозаична Еда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Прозаична Еда
Snorra-Edda
Пъстроцветната титлова страница на исландски ръкопис от XVIII век, показваща Один, Слейпнир, Мьолнир, Хаймдал и редица др.
Пъстроцветната титлова страница на исландски ръкопис от XVIII век, показваща Один, Слейпнир, Мьолнир, Хаймдал и редица др.
Други именаМлада Еда, Еда на Снуре
АвторСнуре Стурласон
Създаване1225 г.
Исландия
Първо издание
Исландия
Оригинален езикнордически език
Прозаична Еда в Общомедия

Прозаичната Еда, позната още като Младата Еда, Едата на Снуре (исландски: Snorra-Edda) или просто Еда, е исландска колекция от четири отделни части, за съставянето на които до голяма степен са използвани по-ранни скалдически истории или разкази от Поетичната Еда за скандинавската митология. Всеобщата теория е, че творбата е написана от исландския учен, благородник и историк Снуре Стурлусон през около 1220 г.

Прозаичната Еда започва с пролог, последван от три отделни книги: Гюлфагининг (състояща се от около 20 хил. думи), Скалдскапармал (от около 50 хил. думи) и Хататал (от около 20 хил. думи). Причината за написването на колекцията е да спомогне исландските поети и читатели да разберат тънкостите в разнообразните стихотворни форми и да схванат значението на многото кенинги, използвани в скалдическата поезия.

Прозаичната Еда традиционно е назована просто Еда, но впоследствие е наречена прозаична, за да се отличава от Поетичната Еда – колекция от анонимна поезия от ранните традиционни източници, съставена по приблизително същото време като Прозаичната Еда – XIII век в Исландия[1]. Между тях има връзка и тя се забелязва в цитирането на поеми и части от стихове от Поетичната в Прозаичната Еда, като се използват за източници[2].

Авторство

[редактиране | редактиране на кода]

Възприетата теория, че Снуре Стурлусон е отговорен за написването на Прозаичната Еда, се базира основно върху следния параграф от откъс от „Кодекс Упсалиенсис“ (Codex Upsaliensis) – ръкопис от XIV век, съдържащ в себе си Прозаичната Еда:

„ Тази книга е наречена Еда. Снуре Стурлусон я написа по начина, по който е поставена тук. Тя първо разказва за асите и Имир, подир това е поетичната част заедно с поетичните имена на много неща, а най-накрая е поема, наречена „Списък със стихотворни стъпки“, която Снуре сътворява за крал Хакон и херцог Скули[3]. “

В този параграф, както и в много други първични източници, остава недоизяснено дали Снуре е автор на Хататал и съставител на останалата част, или сам е сътворил цялата Прозаична Еда[4]. Каквато и да е истината, споменаването на Снуре в този ръкопис оказва голямо влияние върху приемането на Стурлусон за автор на Прозаичната Еда[4].

Съдържание

[редактиране | редактиране на кода]

Пролог

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Пролог на Поетичната Еда

Прологът е първата част от четирите книги на Прозаичната Еда и се състои от евхемеристично християнско описание на фундаментите на скандинавската митология: нордически богове са представени като троянски войни, които напускат Троя след падането на града (произход, подобен на този, избран от Галфрид Монмутски през XII век за описване на прадедите на народите на Британските острови). Според Едата тези воини се заселват в Северна Европа, където са приети като крале от божествен произход заради висшата си култура и технология. По-късно паметни церемонии около гробовете им са издигнали култа към тях до по-високо ниво, прераствайки в религия, а те самите – в богове.

Гюлфагининг

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Гюлфагининг

Гюлфагининг (нордически: измамването на Гюлфи[5]) е книгата след пролога на Прозаичната Еда. Гюлфагининг се занимава със създаването и унищожението на света от нордическите богове, както и някои други аспекти от скандинавската митология. Книгата е написана в проза, но са използвани множество цитати на стихове, включително няколко от Поетичната Еда.

Скалдскапармал

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Скалдскапармал

Скалдскапармал (нордически: езикът на поезията[6]) е третата част от Прозаичната Еда, която се състои от диалог между Егир – бог, свързан с морето, и Браги, скалдически бог. В техния разговор се преплитат едновременно скандинавската митология и основите на поезията. Произходът на множество кенинги е даден от Браги, след което е изложен систематичен списък от кенинги за хора, места и предмети. Впоследствие Браги обсъжда поетичния език в детайлност, както и неописателни понятия. В тази част на Прозаичната Еда проличава желанието на Снуре да обясни и доближи хората до скалдическите традиции в поезията.

Хататал

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Хататал

Хататал (нордически: „Списък със стихотворни стъпки“[7]) е последната част от Прозаичната Еда. Тя е съставена и записана от Снуре Стурлусон. Като използва (в по-голямата част от творбата) свои собствени стихове, той се опитва да онагледи видовете стихотворни стъпки в нордическата поезия. Снуре използва традиционен описателен подход, систематизирайки материала. Самият той отбелязва, че „старите поети невинаги“ са следвали неговите правила.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Faulkes (1995:XI).
  2. ↑ Byock (2006:IX).
  3. ↑ Grape, Kallstenius, Thorell (1977:I).
  4. ↑ а б Byock (2006:XII).
  5. ↑ Faulkes (1995:7).
  6. ↑ Faulkes (1995:59).
  7. ↑ Faulkes (1995:165).

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Jesse Byock (превод) (2006). The Prose Edda. Penguin Classics. ISBN 0-14-044755-5
  • Anthony Faulkes (превод) (1995). Edda. Everyman's Library. ISBN 0-460-87616-3
  • Anders. Kallstenius Grape, Gotfried. Thorell, Olof (превод) (1977). Snorre Sturlusons Edda: Uppsala-Handskriften DH II, том II

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Книги
Още
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Прозаична_Еда&oldid=12309545“.