Мимисбрун
В скандинавската митология Мимисбрун (на старонорвежки: Mímisbrunnr, кладенецът на Мимир[1]) е кладенец, свързан с бога Мимир, намиращ се под световното дърво Игдрасил. Мимисбрун е споменат в Поетичната Еда, съставена през XIII в. от по-ранни традиционни източници, и Прозаичната Еда, написана приблизително по същото време от Снуре Стурлусон. И двата източника сочат, че Один някога е поставил едно от очите си в кладенеца. В Прозаичната Еда се описва детайлно местоположението на кладенеца, а именно под един от трите корена на Игдрасил, който преминава и през земята на ледените йотуни (Йотунхайм), където се е намирала и първичната празнина Гинунгагап. В Прозаичната Еда се споменава, че водата от Мимисбрун съдържа в себе си такава мъдрост, че Один пожертвал едното си око в замяна на една глътка от кладенеца.
Поетична Еда
[редактиране | редактиране на кода]В Поетичната Еда в поемата Вьолуспа една вьолва (влъхва) обяснява на Один, че знае, че той някога е поставил едното си око в Мимисбрун като жертва и че Мимир пие от кладенеца всяка сутрин:
|
|
Горният куплет отсъства от версията на поемата в ръкописа Хауксбок (Книгата на Хауск)[3]. На друго място в поемата влъхвата споменава подобен сценарии, включващ чуването на рога (в зависимост от превода) на бог Хаймдал:
|
|
|
Според Карълайн Ларингтън в този куплет се казва, че Хаймдал, както и Один, е оставил част от своето тяло в кладенеца. Ларингтън казва, че
„ | Один е разменил едното си око за мъдрост от Мимир, пазителя на кладенеца, докато Хаймдал изглежда е пожертвал едното си ухо.[7] | “ |
Прозаична Еда
[редактиране | редактиране на кода]В глава 15 от книгата Гюлфагининг от Прозаичната Еда главната фигура Висок разказва на Ганглери (описан като предрешения крал Гюлфи) за Игдрасил. Висок обяснява, че дървото има три корена, един от които достига мястото, където някога съществувала първичната празнина Гинунгагап и където сега живеят само ледени йотуни. Под този корен е Мимисбрун – кладенец, който съдържа „мъдрост и знание“, а „господарят на кладенеца е Мимир. Той е преизпълнен със знание, защото пие от кладенеца чрез рога Гиалархорн. Всеобщият баща отиде там и поиска да отпие само веднъж от кладенеца, но той не отпи, докато не даде едното си око в жертва.“ След това обяснение Висок цитира куплета, разказващ за разговора на Один с вьолвата от поемата Вьолуспа.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Bellows, Henry Adams (Trans.) (1936). The Poetic Edda. Princeton University Press. New York: The American-Scandinavian Foundation.
- Faulkes, Anthony (Trans.) (1995). Edda. Everyman. ISBN 0-460-87616-3
- Larrington, Carolyne (Trans.) (1999). The Poetic Edda. Oxford World's Classics. ISBN 0-19-283946-2
- Simek, Rudolf (2007) translated by Angela Hall. Dictionary of Northern Mythology. D.S. Brewer. ISBN 0-85991-513-1
- Thorpe, Benjamin (Trans.) (1866). Edda Sæmundar Hinns Frôða: The Edda of Sæmund the Learned. Part I. London: Trübner & Co.
|