Робърт Олтър
| Робърт Олтър | |
| американски историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Харвардски университет[1] Колумбийски университет[1] |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Колумбийски университет Калифорнийски университет в Бъркли |
Робърт Бърнард Олтър (на английски: Robert Bernard Alter, р. 2 април 1935, Ню Йорк[2])[3] e американски професор по иврит и сравнително литературознание в Калифорнийския университет Бъркли, където преподава от 1967 г.[4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Робърт Олтър получава бакалавърска степен по английски език и литература в Колумбийския университет (1957), а магистърската (1958) и докторската си степен по сравнително литературознание (1962) в Харвардския университет. Първият му професионален ангажимент е като автор на списание „Коментари“ (на английски: Commentary), където пише в течение на много години. Хоноруван преподавател (1962 – 64) и доцент по английска литература (1964 – 66) в Колумбийския университет в Ню Йорк. Доцент по английска литература (1967 – 69), професор по юдаистика и сравнително литературознание (1969 – 89), ръководител на департамента по сравнително литературознание (1970 – 72), Клас 1937 професор (от 1989 г.) и директор на центъра по юдаистика в Калифорнийския университет в Бъркли.
Теми и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Робърт Олтър цял живот се занимава с темата за еврейската литература и нейното присъствие в епохата на модерността, но също и с темата за дискриминацията на еврейството в европейската литература. Автор е на студии върху Франц Кафка[5], Валтер Бенямин[6], Гершом Шолем[7] и Зигмунд Фройд[8]. Интересува го творчеството на големите американски писатели – Сол Белоу[9], Джон Ъпдайк и Бърнард Меламъд[10], Норман Мейлър[11]. Пише върху бащите на европейския модернизъм Томас Ман[12], Марсел Пруст[13] и Джеймс Джойс[14]. Вълнува го съвременната етично заострена поезия, каквато пише Чеслав Милош[15].
През 90-те години на ХХ век се захваща активно с нови поетични преводи на книгите на Библията.
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1965 – Наградата за есе на Института по англицистика;
- 1966 – 67, 1979 – 80 – Стипендия на фондация „Гугенхайм“;
- 1972 – 73 – Старши сътрудник на Националния фонд за хуманитаристика (на английски: National Endowment for the Humanities);
- 1980 – 83 – Член на Центъра за академични изследвания в Йерусалим;
- 1982 – Националната награда за еврейска книга (на английски: National Jewish Book Award) – за Изкуството на библейското повествование;
- 1986 – Избран е за член на Американската академия на изкуствата и науките;
- 1987 – Наградата „Джоел Кевиър“ за религиозна мисъл – за Изкуството на библейската поезия;
- 1997 – Наградата за превод на Асоциацията на критиците от района на залива на Сан Франциско – за превода на Битие;
- 2004 – Награда „Корет“ за еврейска книга – за превода на Петокнижие;
- 2009 – Наградата „Робърт Кирш“ на в. „Лос Анджелис Таймс“ за цялостен принос към американската словесност;[16]
- 2010 – Doctor of Humanities, Йейлски университет;
- 2015 – Почетен доктор на Еврейския университет в Йерусалим.[17]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Авторски книги
[редактиране | редактиране на кода]- Rogue's Progress: Studies in the Picaresque Novel (Развитието на мошеничеството: Студии върху пикаресковия роман), Cambridge, MA: Harvard University Press, 1964.
- Fielding and the Nature of the Novel (Филдинг и природата на романа), Cambridge, MA: Harvard University Press, 1968.
- After the Tradition: Essays on Modern Jewish Writing (След края на традицията: Есета върху съвременното еврейско писане), New York: Dutton, 1969.
- Partial Magic: The Novel as a Self-Conscious Genre (Частична магия: Романът като жанр на самопознанието), Berkeley: University of California Press, 1975.
- Defenses of the Imagination: Jewish Writers and Modern Historical Crisis (Защити на въображението: Еврейските писатели и модерната историческа криза), Philadelphia: Jewish Publication Society, 1978.
- A Lion for Love: A Critical Biography of Stendhal (Лъвът за любовта: Критическа биография на Стендал), Cambridge: Harvard University Press, 1979. (заедно със съпругата си Керъл Козман)
- The Art of Biblical Narrative (Изкуството на библейското повествование), New York: Basic Books, 1981.
- Motives for Fiction (Мотиви за художествена проза), Cambridge: Harvard University Press, 1984.
- The Art of Biblical Poetry (Изкуството на библейската поезия), New York: Basic Books, 1985.
- The Invention of Hebrew Prose: Modern Fiction and the Language of Realism (Изобретяването на прозата на иврит: Модерната художествена проза и езикът на реализма), Seattle: University of Washington Press, 1988.
- The Pleasures of Reading: In an Ideological Age (Удоволствията от четенето: В една идеологическа епоха), New York: Simon & Schuster, 1989.
- Necessary Angels: Tradition and Modernity in Kafka, Benjamin, and Scholem (Необходимите ангели: Традиция и модерност при Кафка, Бенямин и Шолем), Cambridge: Harvard University Press, 1991.
- The World of Biblical Literature (Светът на библейската литература), New York: Basic Books, 1992.
- Hebrew and Modernity (Иврит и модерността), Bloomington: Indiana University Press, 1994.
- Imagined Cities: Urban Experience and the Novel (Въображаеми градове: Урбанистичният опит и романът), Yale University Press, 2005.
- Pen of Iron: American Prose and the King James Bible (Писало от желязо: Американската проза и Библията на крал Джеймс), Princeton University Press, 2010.
Редакция и съставителство
[редактиране | редактиране на кода]- Modern Hebrew Literature, New York: Behrman House, 1975. (съставител и автор на въведението и бележките)
- The Literary Guide to the Bible, Cambridge: Harvard University Press, 1987. (съсъставител заедно с Франк Кърмоуд)
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]- The David Story: A Translation with Commentary of 1 and 2 Samuel (Историята на Давид: Превод и коментари), W.W. Norton, 1999.
- The Five Books of Moses: A Translation with Commentary (Петокнижие: Превод и коментари), W.W. Norton, 2004.
- The Book of Psalms: A Translation with Commentary (Псалми: Превод и коментари), W.W. Norton, 2007.
- The Book of Genesis (Битие), превод на Робърт Олтър, илюстрации Р. Кръм, W.W. Norton, 2009.
- The Wisdom Books: Job, Proverbs, and Ecclesiastes: A Translation with Commentary (Мъдрите книги: Книга на Йов, Притчи Соломонови и Еклесиаст: Превод и коментари), W.W. Norton, 2010.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б nes.berkeley.edu
- ↑ ((en)) „Alter, Robert B. 1935–“, Encyclopedia.com, Contemporary Authors, New Revision Series, 2007.
- ↑ ((en)) Book of Members, 1780 – 2010: Chapter A, American Academy of Arts and Sciences
- ↑ ((en)) UC Berkeley Department of Near Eastern Literature Архив на оригинала от 2018-09-19 в Wayback Machine.
- ↑ ((en)) „Kafka's Father, Agnon's Mother, Bellow's Cousins“. – Commentary, февруари 1986.
- ↑ ((en)) „On Walter Benjamin“. – Commentary, септември 1969.
- ↑ ((en)) „The Achievement of Gershom Scholem“. – Commentary, ноември 1973.
- ↑ ((en)) „Freud's Jewish Problem“. – Commentary, януари 1992.
- ↑ ((en)) „The Stature of Saul Bellow“. – Midstream, декември 1964.
- ↑ ((en)) „Updike, Malamud, and the Fire This Time“. – Commentary, октомври 1972.
- ↑ ((en)) „The Real and Imaginary Worlds of Norman Mailer“. – Midstream, януари 1969.
- ↑ ((en)) „Joseph and his Brothers“. – Commentary, ноември 1980.
- ↑ ((en)) „Proust and the Ideological Reader“. – Salmagundi, Fall, 1982 – Winter, 1983.
- ↑ ((en)) „Joyce’s Ulysses and the Common Reader“. – Modernism/Modernity, Fall 1998.
- ↑ ((en)) „Milosz: Poetry and Politics“. – Commentary, април 1983.
- ↑ ((en)) Poetic Master of Biblical Translation Receives Award, Jewish Journal, 22 април 2009 г.
- ↑ ((en)) Honorary Doctorates, сайт на Еврейския университет в Йерусалим.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- CV на проф. Робърт Олтър на сайта на департамента по близкоизточни изследвания на Калифорнийския университет в Бъркли Архив на оригинала от 2012-03-13 в Wayback Machine. ((en))
- Библиография на Робърт Олтър на сайта на Вашингтонския университет в Сейнт Луис ((en))
- Статиите на Робърт Олтър във в. London Review of Books ((en))
- Рец. за „The Five Books of Moses“, сп. The New Yorker, 1 ноември 2004 ((en))
- Рец. за „The Five Books of Moses“, в. The Washington Post, 21 октомври 2004 ((en))
- Алън Джейкъбс, Рец. за „The Five Books of Moses“ Архив на оригинала от 2011-06-10 в Wayback Machine., First Things (Aug/Sept. 2005) ((en))
- Рец. за „The Book of Psalms“, сп. The New Yorker, 1 октомври 2007 ((en))
|
