Франк Кърмоуд

Франк Кърмоуд Frank Kermode
английски литературен теоретик и историк
Почетен доктор на Амстердамския университет, 1988
Роден	29 ноември 1919 г. Ман, Великобритания
Починал	17 август 2010 г. Кеймбридж, Великобритания
Учил в	Ливърпулски университет
Научна дейност
Област	История на литературата, теория на литературата, изкуствознание
Работил в	Редингския университет Университетски колеж Лондон Кеймбриджки университет Колумбийски университет
Публикации	„Усещането за край“ (1967) „Класиката“ (1975) „Изкуството на разказването“ (1983) „Форми на внимание“ (1985)
Франк Кърмоуд в Общомедия

Сър Франк Кърмоуд (на английски: John Frank Kermode; 29 ноември 1919 г., о. Ман – 17 август 2010 г., Кеймбридж) e английски литературен теоретик и историк, известен на първо място с книгата си Усещането за края, публикувана през 1967 г. Редовен автор на London Review of Books и The New York Review of Books.

Биография

Кърмоуд се ражда на о. Ман, а образованието си получава в гимназия „Дъглас“ и в университета на Ливърпул. По време на Втората световна война служи в Кралския флот, общо шест години, по-голямата част от които в Исландия.

Академичната си кариера започва като преподавател в Университета Дърам през 1947 г. След това преподава в Редингския университет и в Бристолския университет. Избран е за Лорд Нортклиф професор по модерна английска литература в Университетски колеж Лондон от 1967 до 1974 г. Под ръководството на Кърмоуд департаментът по англицистика към Университетски колеж Лондон осъществява серия от научни семинари, които имат революционно значение за английската хуманитаристика, защото за първи път въвеждат в нея съвременната френска критическа теория.

В течение на години Кърмоуд е сътрудник на литературно-политическото списание „Енкаунтър“, а през 1965 г. става и негов съредактор. Но напуска след по-малко от две години, когато научава, че един от спонсорите на списанието е ЦРУ.

През 1974 г. Кърмоуд заема мястото на Крал Едуард VII професор по английска литература в Кеймбриджкия университет. Напуска поста през 1982 г., когато се разразява острият дебат около хабилитацията на Колин Маккейб, който по това време е сред най-активните защитници на неприемливия за консервативния Кеймбридж структурализъм. В знак на солидарност към талантливия си по-млад колега, чиято хабилитация в крайна сметка е отхвърлена, а той принуден да си търси преподавателско място отвъд океана, проф. Кърмоуд се отказва от собственото си място си и се мести в Колумбийския университет, където става Джулиан Кларънс Леви професор по хуманитаристика. През 1975 – 1976 г. са му поверени Нортъновите лекции в Харвардския университет.

Само няколко месеца преди смъртта на Кърмоуд ученият Джеймс Шапиро го описва като „най-добрия жив читател на Шекспир, където и да е по света, ако си сложим ръка на сърцето“.

Кърмоуд умира в Кеймбридж на 17 август 2010 г.

Кариера

• Лектор, Университет Дърам (1947 – 1949)
• Лектор, Университет Ридинг (1949 – 1958)
• Джон Едуард Тейлър професор по английска литература, Манчестърски университет (1958 – 1965)
• Уинтърстоук професор по англицистика, Бристолски университет (1965 – 1967)
• Лорд Нортклиф професор по модерна английска литература, Университетски колеж Лондон (1967 – 1974)
• Почетен сътрудник, Университетски колеж Лондон (1996 – 2010)
• Крал Едуард VII професор по английска литература, Кеймбриджки университет (1974 – 1982)
• Сътрудник, Кингс Колидж към Кеймбриджкия университет (1974 – 1987)
• Чарлз Елиът Нортън професор по поезия, Харвардски университет (1977 – 1978)
• Джулиан Кларънс Леви професор по хуманитаристика, Колумбийски университет (1982 – 1984)
• Почетен сътрудник, Кингс Колидж към Кеймбриджкия университет (1988 – 2010)

Признание

Член на Британската академия (1973), на Кралското литературно общество. През 1991 г. е удостоен от кралицата с титлата рицар.

Библиография

• English pastoral poetry from the beginnings to Marvell (Английската пасторална поезия от зората ѝ до Марвел) (1952)
• The Romantic Image (Романтическият образ) (1957, преизд. 2002)
• John Donne (Джон Дън) (1957)
• Wallace Stevens (Уолъс Стивънс) (1961)
• Spenser and the Allegorists (Спенсър и алегориците) (1962)
• Puzzles And Epiphanies, Essays And Reviews 1958 – 1961 (Главоблъсканици и епифании, есета и рецензии, 1958 – 1961) (1962)
• William Shakespeare: the final plays (Уилям Шекспир: последните пиеси) (1963)
• The patience of Shakespeare (Търпението на Шекспир) (1964)
• On Shakespeare’s Learning (За Шекспировата начетеност) (1965)
• The Sense of an Ending: Studies in the Theory of Fiction (Усещането за край: Изследвания по теория на художествената проза) (1967, преизд. 2003)
• The poems of John Donne (Стихотворенията на Джон Дън) (1968)
• Continuities (Последователности) (1968)
• Shakespeare: King Lear: a casebook (Шекспир, Крал Лир: Дневник) (1969)
• The Metaphysical Poets (Метафизичните поети) (1969)
• Modern essays (Модерни есета) (1970)
• Shakespeare, Spenser, Donne (Шекспир, Спенсър, Дън) (1971)
• D. H. Lawrence (Д. Х. Лоурънс) (1973)
• The Classic: Literary Images of Permanence and Change (Класиката: Литературните образи на стабилността и промяната) (1975, преизд. 1983)
• The Genesis of Secrecy: on the Interpretation of Narrative (Раждането на тайната: Върху интерпретацията на наратива) (1979)
• The Art of Telling: Essays on Fiction (Изкуството на разказването: Есета върху художествената проза) (1983)
• Forms of Attention (Форми на внимание) (1985)
• Samuel Taylor Coleridge (Самюъл Тейлър Колридж) (1985)
• History and value (Clarendon lectures and Northcliffe lectures 1987) (История и ценност) (1988)
• An Appetite for Poetry. Essays in Literary Interpretation (Апетит за поезия. Есета върху литературната интерпретация) (1989)
• Poetry, Narrative, History (Поезия, разказ, история) (1989)
• The Uses of Error (Употреба на грешките) (1990)
• Not Entitled: A Memoir (Без заглавие: Мемоари) (1995, автобиография)
• Cleanth Brooks and the Art of Reading Poetry (Клинт Брукс и изкуството да се чете поезия) (1997)
• Shakespeare’s Language (Езикът на Шекспир) (2000)
• Pleasing Myself: from Beowolf to Philip Roth (За собствено удоволствие: от Беоулф до Филип Рот) (2001)
• Pieces of My Mind: Writings 1958 – 2002 (Парчета от мисълта ми: Текстове 1958 – 2002) (2003)
• The Age of Shakespeare (Векът на Шекспир) (2004)
• Pleasure, Change, and Canon (Удоволствие, промяна и канон) (2004, в съавторство с Робърт Олтър)
• Concerning E.M. Forster (Относно Е. М. Форстър) (2009)
• Bury place papers: essays from the London Review of Books (Текстове от скривалището: Есета от London Review of Books) (2009)

Литература

• Gorak J. Critic of crisis: a study of Frank Kermode. Columbia: University of Missouri Press, 1987
• Gorak J. The making of the modern canon: genesis and crisis of a literary idea. London; Atlantic Heights: Athlone, 1991
• Margaret Tudeau-Clayton and Martin Warner, editors. Addressing Frank Kermode. Essays in Criticism and Interpretation. Urbana: University of Illinois Press, 1991
• Christopher J. Knight. Uncommon Readers: Denis Donoghue, Frank Kermode, George Steiner, and the Tradition of the Common Reader. Toronto: University of Toronto Press, 2003.

Външни препратки

• Франк Кърмоуд, „Канон и период“, превод от английски Биляна Курташева, електронна публикация в Литература плюс култура, 13 юни 2001
• Йордан Ефтимов, „Усещането за края: Тони Джуд и Франк Кърмоуд“, сп. Българистика Nuova, НБУ, 2010 – 2011
• ((en)) Страница на Кърмоуд на сайта на в. The New York Review of Books
• ((en)) Некролог във вестник Гардиън, 18 август 2010
• ((en)) Некролог във вестник Телеграф, 18 август 2010
• ((en)) Некролог във вестник Ню Йорк Таймс, 19 август 2010
• ((en)) Статия в The New York Review of Books за ролята и мястото на проф. Кърмоуд, 9 юни 2011

Интервюта

• ((en)) John Sutherland interviews Frank Kermode, The Guardian, 29 август 2006
• ((en)) Frank Kermode interviewed by Alan Macfarlane Архив на оригинала от 2013-04-12 в Wayback Machine., 19 февруари 2008 (видео)
• ((en)) Frank Kermode interviewed by Christopher Tayler, The Guardian, 5 декември 2009
• ((en)) Frank Kermode interviewed by Jonathan Derbyshire, New Statesman, февруари 2010