Направо към съдържанието

Ритини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ритини
Ρητίνη
Демархията в Ритини
Демархията в Ритини
Гърция
40.2917° с. ш. 22.2833° и. д.
Ритини
Централна Македония
40.2917° с. ш. 22.2833° и. д.
Ритини
Катеринско
40.2917° с. ш. 22.2833° и. д.
Ритини
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКатерини
Географска областФламбуро
Надм. височина550 m
Население1541 души (2001 г.)
Пощенски код601 00
Телефонен код2351
Ритини в Общомедия

Ритини (на гръцки: Ρητίνη, в превод смола, стари форми Ρεντίνη, Ρεντίνια[1]) е село в Северна Гърция, в дем Катерини, област Централна Македония. Основната църква в Ритини е „Света Троица“.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 550 m надморска височина, на около 25 km западно от град Катерини, в склоновете на планината Фламбуро (Пиерия).[2] На около 3 km североизточно от Ритини се намира манастирът „Свети Георги“.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Името на селището се среща в различни варианти: Ρεντίνι (1900), Ρητίνια, Ριτίνια (1949), Ρετίνι, Ρετίνια, Ρητίνα, Ρητίνη (1921, 1951).[4]

В XIX век Ритини е чифлик на берски бей.[4] В църквата „Света Троица“ иконите „Кръщение“ (1852) и „Възкресение“ (1852) са дело на зографа Анастасиос от Литохоро.[5] Гробищната църква „Свети Атанасий“ и манастирът „Свети Георги“ са обявени в 1967 година за защитени паметници на културата.[6]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ретинаки има 480 жители гърци, а Ретина - 160 гърци християни, като и двете са отбелязани в Берска кааза.[7] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ретинаки (Retinaki) има 480 гърци.[8]

В 1910 година в Ретиния (Ρετίνια) има 750 жители патриаршисти.[7][9]

При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[10]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 505 мъже и 460 жени. В 20-те години в селото не са настанявани гърци бежанци.[10]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и картофи и се занимава частично и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Ритини на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дервени[3][11] Ντερβένι Клисура Κλεισούρα[12] връх на СЗ от Ритини[3] (834 m)[11]
Вакуфико Мандри Βακούφικο Μανδρί Мандри Μαντρί[12]
Карадол[3] Καράντολο Рема Ρέμα[12] местност на И от Ритини[3]
Аполтара[3] или Абултонес Άμπουλτώνες Деси Δέση[12] местност на СИ от Ритини[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 965[2] 806[2] 1082[2] 1706[2] 1637[2] 1386[2] 1848[2] 1806[2] 1578[2] 1674 1138 890

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Ритини
  • Атанасиос Сясопулос (Αθανάσιος Σιασόπουλος), гръцки андартски деец, четник[13]
  • Василиос Томопулос (Βασίλειος Θωμόπουλος), гръцки андартски деец, ръководител на местния комитет[14]
  • Йоанис Граматикос (Ιωάννης Γραμματικός), гръцки андартски деец от трети клас, ръководител и куриер на местния комитет[14]
  • Георгиос Томопулос Гогос (Γεώργιος Θωμόπουλος ή Γκόγκος), гръцки андартски деец от втори клас, води чета в Олимп заедно със Стрембинас, Франгакос, Рокас и Анагностакос, участва в атаките срещу дейците на румънската пропаганда Апостол Хаджигогу и Ценга, също и в Балканските войни[13]
  • Николаос Папаниколау (Νικόλαος Παπανικολάου), гръцки андартски деец, четник[13]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 446. (на гръцки)
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 285. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ а б Η Ιερά Μονή Αγίου Γεωργίου Ρητίνης Πιερίας // Ολύμπιο Βήμα, 23 Δεκεμβρίου 2022. Посетен на 22 юни 2024 г. (на гръцки)
  5. ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 162. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
  6. ↑ ΥΑ 4701/3-3-1967 - ΦΕΚ 183/Β/16-3-1967 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-11-28. Посетен на 26 октомври 2014.
  7. ↑ а б Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  9. ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012 
  11. ↑ а б Kateríni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  12. ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
  13. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 135. (на гръцки)
  14. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 134. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ритини&oldid=12283593“.