Рената Вигано

Рената Вигано
Родена	17 юни 1900 г. Болоня, Италия
Починала	23 април 1976 г. Болоня, Италия
Професия	писателка, поетеса
Националност	Италия
Активен период	1913 – 1976
Жанр	драма, исторически роман
Направление	Италиански неореализъм
Известни творби	„Другарката Анезе“
Награди	„Виареджо“
Съпруг	Антонио Мелуски
Деца	син
Рената Вигано в Общомедия

Ренàта Виганò (на италиански: Renata Viganò) е италианска поетеса и писателка на произведения в жанровете драма, исторически роман и документалистика, участничка в Съпротивата през Втората световна война.

През 1913 г., на 13-годишна възраст, тя успява да издаде първата си стихосбирка Ginestra in fiore, последвана през 1916 г. от стихосбирката Piccola Fiamma. Постига известност едва през 1949 г. с романа „Другарката Анезе“ – един от най-напрегнатите неореалистични романи в художествената проза, вдъхновен от Съпротивата.

Биография и творчество

Рената Вигано е родена на 17 юни 1900 г. в Болоня, Италия, в буржоазно семейство. Храни страст към литературата от ранна възраст и мечтае да стане лекарка, когато порасне. След изпадане на семейството в икономически затруднения обаче, на 12 години тя напуска гимназията и с чувство на саможертва започна работа първо като санитарка, а след това и медицинска сестра в болниците в Болоня.

Заедно с работата си започва да пише. Първата ѝ стихосбирка „Ginestra in fiore“ („Цъфтяща жълтуга“) е публикувана през 1913 г., а втората „Piccola flamma“ („Малък пламък“) – през 1916 г. Пише стихотворения и разкази, а също така за леви вестници и периодични издания.

Навлизайки в политическия свят, тя се запознава с бъдещия си съпруг Антонио Мелуски – журналист и писател, който радикално повлиява нейния начин на виждане, като всъщност я ориентира към левицата. Двамата сключват брак през 1937 г. и впоследствие имат син. Под негово влияние Вигано се включва в Италианската комунистическа партия. Тази нейна ангажираност в служба на нуждаещите се не ѝ попречва да пише журналистически статии, стихотворения и разкази за вестници и периодични издания до примирието на 8 септември 1943 г. То е последвано от окупирането на Италия от нацистите и Вигано, заедно със съпруга си, участва в партизанската борба като куриер, медицинска сестра при партизаните в долината на Комакио, и сътрудничи на нелегалната преса.

Последвалата литературна продукция е проникната от този неблагоприятен период, но е пропита със здрав екзистенциален идеализъм. „Агнес отива на смърт“ от 1949 г. (на бълг. „Другарката Анезе“) е роман, преведен на четиринадесет езика и представлява връхната му точка. В него е описана историята на възрастна селянка, посветена на дома и семейството си, която след убийството на съпруга си Палита от германците се присъединява към партизаните в долините на Комакио. Книгата представя събитията в Освободителната война с простотата на хроникьор и с дух на лоялно придържане към фактите. Тя разказва партизански събития с честната простота на репортер и духа на искрена привързаност към събитията и е смятана за пример, свидетелство за неореалистичния наратив в следвоенните години. За творбата писателката е удостоена с второ място на наградата „Виареджо“. През 1976 г. романът е екранизиран от режисьора Джулиано Монталдо в едноименния филм с участието на Ингрид Тюлин, Микеле Плачидо и Орор Клеман.

Вигано сътрудничи на сп. „Пионер“ между 1960 и 1962 г., като публикува три разказа: The Ugly Doll (1960), The Black Child (1960) и La Fuga (1962). През 1950 г. публикува разказ в сп. „Фалко росо“, озаглавен I bambini di Marzabotto № 1.

Темата за антифашистката съпротива по време на Освободителната война е включена и в книгите ѝ Donne della Resistenza („Жените в Съпротивата“) – двадесет и осем биографии на антифашисти от Болоня, и Matrimonio in brigata („Сватба в бригадата“) – сборник от партизански истории.

Голяма част от другите ѝ произведения се фокусират и върху теми на труда и ролята на жените в италианското общество.

Два месеца преди смъртта си Рената Вигано е удостоена с журналистическата награда „Болонец/-ка на месеца“ за тясната ѝ връзка с народната реалност в града.

Умира на 23 април 1976 г. в Болоня на 75-годишна възраст.

Произведения

• Ginestra in fiore (1913) – стихосбирка
• Piccola flamma (1916) – стихосбирка
• Il lume spento (1933)
• L'Agnese va a morire (1949) – роман
  Другарката Анезе, изд. „Народна култура“, София (1952), прев. Петър Драгоев
• Mondine (1952)
• Arriva la cicogna (1954)
  Щъркелът дойде, изд. Профиздат, София (1967), прев. Цветан Цветанов
• Donne della Resistenza (1955) – портрети на жени от Съпротивата
• Ho conosciuto Ciro (1959)
• Una storia di ragazze (1962)
• Matrimonio in brigata (1976)
• Rosario. Libera interpretazione dei quindici misteri del rosario scritta da me, non credente, per puro amore di leggenda e poesia (1984) – посмъртно
• Sonetti inediti (1984) – посмъртно
• La bambola brutta. Storia di Eloisa partigiana (2017) – ново издание на разказа от 1960 г.

Екранизации

• 1976 L'Agnese va a morire

Източници

• ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
• ((it)) Биография в „Encyclopedia delle donne“
• ((it)) Биография в „Biblioteca.sa laborsa“
• ((it)) Биография на уебсайта на Музей „Галвани“, на museogalvani.eu (архив)
• ((it)) Биография на уебсайта за Равни възможности на Община Болоня

Външни препратки

• ((ru)) Н. А. Таманцев, О современной прогрессивной итальянской литературе, Биография на Рената Вигано
• Рената Вигано в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Renata Viganò в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​